С. Аргиров - Българските тайни езици

«СІ.

КЪМЪ БЪЛГАРСКИТЕ ТАЙНИ ЕЗИЦИ

—=—=——
(БРАЦИГОВСКИ МЕЩРОВСКИ (ДЮЛГЕРСКИ) И ЧАЛГЖДЖИЙСКИ ТАЕНЪ ЕЗИКЪ)
отъ

С. Авгивров'ь

КоаорѕкіЅќагіпі.сот

Прідметь на тази ми студия ще бждать два тайни езика,

единътъ отъ които -- брациговскиятъ дюлгерски таенъ езикъ —
е донЂидђ вече познать въ своя лексикаленъ съставъ, а дру-
гиять — чалгаджийскиять!) — сега за пръвъ пжть ще се раз-

глежда. МатериялитЪ си за тБзи два тайни езика събрахъ самъ
миналата година, пр зъ тритв великденски праздника въ Брацигово. 2)

"| Тур. чалгж 1) звукъ отъ музикаленъ инструменть и 2) музикаленъ инструментъ.

*) Брацигово съ своето оригинално м стоположение и особито население, инте-
ресно отъ веБка страна, отдавна ме привличаше, та на 17. априлъ 1899 г. съ готов-
ность се възползувахь отъ любезната покана на приятеля си В. Грамполовъ, родомъ
Брациговець, да прбкараме свътлитЪ празници въ тоя чаровенъ родопски катъ. Историята
на това селище и неговото мвстно нарђчие не сж още до тамъ добрі изслЪдвани, та
къмъ даннитћ, съобщени отъ К. Иречекљ (Княжество България, часть ЇЇ. стр. 438—442) .
и Ат. Мишевъ (Сбм. ХТ., стр. 181-187 и Бойтъ около Брацигово въ 1876. Пловдивъ 1881,
стр. 11), желая да прибавя н кои свои бЪл Вжки, които усп ъхъ да запиша.

ПрВди заселяньето на Брацигово, на западъ отъ него, на ижтя за Пещера, при
едноименна ріка въ сегашниті „Ливади“ е лежало селището Превренъ. Край него е
минувалъ постлань друмъ, който идЬлъ отъ Т. Пазарджикь, прЪсичалъ Чанакчиево,
Ясжкория и отиваль па югъ, сл вди отъ който и до сега се забфлЪзвали. То е било
изложено на грабежит на воискитћ, що минували по туй шосе, и при потурчва-
ньето на помацитВ било разорено. ЖителитЬ му се пръснали: едни се пр$селили
въ Пещера, други въ Пазарджикъ; а около 15 кжщи дошли и образували сегашно
Брацигово, чието първоначално име ще да е било пакъ Превренъ. Споредъ г. Гаджовъ,
отъ когото черпя и горнитБ св дБния, въ Цариградския кютюкъ Брацигово било
отбЪл зано съ старото си име Превренъ. Не ми е извЪстно, дали подирното
не се срЪща въ книжката на поцъ Константинъ, "Е(хвр оу пері тўс ёларҳіас Ф.Мллоо-
подеюс. "Ку Виууџ тўс Абстріас, 1819, която не ми е сега при ржцв. Й до сега въ
м стностьта „ЛивадитЪ“, въ старото землище на Преврепъ, се намирали останки отъ
основи на кжщи. Тамъ и слЬдъ разорението на селото е ставалъ панаиръ на аби и др.
Містото дфто е ставалъ панаирътъ се наричало още Узунчаршия.

Отъ дв се е взело сегашното име Брацигово? Пр%ди 150 години, споредъ г. Га- ·
джовъ, 70- 80 челяди отъ Костурскитћ села Галище, Сливница, Омутсково (въ селото
и до сега има Омотска махала), Качаунъ и Орђхчово (у В. Кжнчовь, Македония, етно- |
графия и статистика, 1900 намфрихъ само пљрватћ три села: Галища, Омотско, Слим-
вица), измжчени отъ турскитв золумлуци, се прЪселили въ Брацигово. ТВ ще да сх и.
прЪкръстили Превренъ въ Брацигово, което по лека лека изтикало първото. Споредъ
г. Гаджовъ въ ніком по-стари турски документи, които той самъ виждалъ, селото било
писано Барсйкозо (отъ Бърсакъ? тъй се наричатъ сега още Кичевци, В. Кжнчовъ, ор. с. .
30), а по-старитв хора изговарали Барцикдзо, Въ по-нови турски документи (азъ видіхь
такива отъ 1191 и 1195 г. турско зБточисление) селото се сръща подъ името Брачково,
въ разговорния турски езикъ Брацигъ. Тука тр ба да забфлфжа, че въ Македония,
Щипска каза, също сръщаме село Варсаково (В. Кънчовъ, ор. с. стр. 230).

‚ Тълкуваньето на Ат. Мишевъ (Бойтъ около Брацигово, стр. 11) че „братската
любовь, братското живувание и взаимната помощь на основателитЪ за забрана, дали сж

22*

ДумитБ отъ дюлгерския езикъ ми съобщи главно зидарьть Никола
Каравълковъ,3) единъ отъ най-добритв още познавачи на този таенъ
езикъ, както всички признаваха въ селото; освЪнъ това, когато мало
и голмо узна, че азъ се интересувамъ за тоя езикъ, и излЪзохъ

поводъ за наименованието на селото сь прЪкрасното име: Братово; тжй като т сж
се бранили и сх поминували братски, а турцит% не са могли да изрекатъ думата
Братски, а сх го изговарали Братцикъ, то останало си името му по турски Братцигъ,
а по Български Брацигово което е доста разпространено въ самото село“, е неприемливо.

Македонскитћ прбселенци, или тъй нареченитВ „арнаути“, не сж дошли наеднжжъ ;
тб сь врийждали на групи въ разстояние на десетина години. Оеввнъ въ Брацигово:
много сімейства се поселили въ близкото с. Козарско, а н колко и въ с. Црънча.

Не само „арнаути“ сж се првеелили въ Брацигово. При потурчаньето на Родопи г
много сімейства отъ селата Осивово, Ферцово, ОсЪново (въ това село у нБкой си турски
ходжа се намиралъ пергаментовь ржкописъ, въ който между друго се споменувало, че
пр минаваньето на помацит въ мохамеданство станало ужъ прВди 270 години; отъ
това сљшото село ми показаха нЪкожко турски довумешта отъ 1162, 1136 и 1238 год.
турско лЪвточисление, въ които името на бащата е още славянско, а на сина турско:
Милопюоглу Ахмедь, Митре(вь) Юмеръ, Велю(въ) Мустафа) избЪгали и се настанили
въ Брацигово. И до сега се помнятъ нЪкои отъ твзи сЪмейства: Карналови, Хриш-
чови и др.

Старото ифстно население, което заварили тукъ „арнаутитЕ“, било наречено отъ
тЪхъ „мърваца“. (Споредъ Кжачева, ор. с. 37, сега, „нпърваци“ се наричатъ само жи-
телитђ на селата около Пиринския връхъ Али Ботушъ. „Мърва“, тамошвитЪ хора на-
ричали ситвежъ отъ вхглища, а „мърваклъкъ“ означавало рударство). „Мљрвакљ“ споредь
обясненията на г. Гаджовъ било идентично съ „простъ чов къ, разаа Вчевъ, гевшень".
ДввътВ племена се сиЪ свали иомежду си; само че жена ,арнаутка", женена за „мър-
вань", е запазвала своето наръчие и обичаи, когато наопаки жена „мървачка“, женена,
за арнаутинъ е усвелвала обичаит® и нар чието ва мъжа си. К. Иречекъ споменува
въ Брацигово и трето племе „болгари“, тракийски нрЪселенци. И ось чухъ това име,
само че неможаха да ми обяснять, дали то принадлежи на трето едно племе, или мъкъ
съ него наричатъ едно отъ двЪтЪ пб-стари племена.

Брациговски картчия. Въ Брацигово, както е извфстно, се говорять двђ нарЪчия:
костурско и редопско: но тБ вече доста съ влияли едно върху друго, та единъ „арна-
утишъ“ це говори чисто костурски и единъ „мървакъ“ не говори чисто родоиски, та човЪкъ
често пжти е въ недоум ние, какь да си отббађжи извћетно явление. ЗабћлЪзва се че
зарнаутить" се срамувать вече да говорять костурски, особенно ирвдъ чужды хора,
та 'родовското нарђчие взима връхъ. Тукь ще съобщвк само ивкеи откжелечии езиковни
явлення, които можахъ да схвана връзъ кљсото си вр столванье въ селото.

Римезъмо. Къмъ съобщенитЪ отъ К. Иречекъ въ „Се у ро Вићагзки“ 21 думи
съ зашазени носовки, азъ вече въ прЪвода си „Ваяжество България“ з. П стр. 436
прибаввхъ неви 6: жида, сбмда, сіндове, види (ужъ), кломбо [умал. клбм(6)че), одінда
(отвждъ). Сега мога да вритура още говбяда, тубида (съкр. тро- малко, неорг. отъ троха?).

2 з. вАшка, дати, раката, флана, умра, мйсту, живлат, бящи, лічба (щЪха), гузяЯма,
но нема.

а бевъ акценть се изговаря малко тъжно, което азъ отбБлЪзвамъ съ А. ено
бевъ акцентъ-- като м и у: бизўмиу, нитва си, уртй (хорати).

==: нишчу, вашчу (нашето), шчо, бичи, залачу ти сё, нишча (неща), пушче.

Отпадате ка гласни: батту (батето), рАбта (работа), гавем (гледамъ), етарту
(старото), мойта, чана (чичана).

Отепадаме на съгласни: госту (господь), люйти (людьетЬ), зе | ти, утдана (отдавие ),
бру (хоро), &рчё (харча), прдиш, тад, с48, турі (турйхъ), сй4та.

Други езиковки явления: ахй (или), азлёзі (излаза), эдин, вбсма, мбна, риркивл ;
й-"му, вмъ; мейнити-=неговит$; у піну (у него, въ каца); ръкити, нутити; пут (цвътъу,
ваєўль; погимна (вогива); къ (какь), ко (какво); дън.

Нартчия: вбчеру, сутриву, честум пётлю (на разсъзнувавье).

Отдњлки думи: красну (хубаво), баба кіля (мвсечина), джагљртам (чеякамъ),
павиа (умъ, собствено ядната на орфха), крбкар (арпаджикь), красат (възкисехъ), удрёх-

5

на хорището да се полюбувамь на кръшиото моминско-ергенско
хоро, притичаха се при мене млади и стари да ме питать, да ли
съмъ записаль и едикоя дума, зная ли какво значи едикол си дума,
та по този начинь голфма е вфроятностьта, че съмъ събралъ речи
цБлото лексикално богатство на тоя езикъ. ДумитЪ отъ чалгжджий-
скин езикь ми съобщи Георги Хр. Гюлиметовъ, отдавнашенъ ци-
гуларь, сега кафеджия въ селото.)

1. Врациговскиять мешровски (дюлгерски) езикъ.

За сжществуваньето на особенъ, съсловенъ говоръ между дюл-
герския еснафъ въ Брацигово пръвъ загатна А. Теодоровъ въ
сволта статия „Приносъ къмъ въпроса за българскитБ носовки“
(СПС. кн. Ш. стр. 142 и сл. 1882 г.), но захласнатъ въ своит
изслфдвания за назализъма въ Брациговския говорь той не ще да
е отб л залъ нищо отъ дюлгерския таенъ езикъ, или поне не ни
съобщава нищо по-близко за него. Едва сл дъ двђ години, на
1884 г. В. Иречекъ, прЪдъ наблюдателното око на когото нищо
не е могло да изббгне, ни съобщава въ статаята си „Пжтни 0$-
лБжки за Ср дня-Гора и за РодопскитБ планини (СПС. кн. ХІ.
стр. 5. сл.) 16 думи отъ тоя таенъ езикъ, като добавя, че той е
пъленъ съ албански елементи. На 1885 г. скщитБ тия думи за-
едно съ други още 7 д. (всичко 23) той ни съобщи въ статията
си „Сопуепцопейе Сереітергаспеп аа! дег ВаПкапра те!“ (Аг-

вати (носърнали), валинки (плъстени ботуши), да си улЮди къщата (да си нареди стаята),
да дмпа (да зипа), ймат са (обичать се), ми са прави (струва ми се), запивам (годявамъ),
лапавки (черни сливи).

Лични имена: Цилю (Василь), Ванчу (Иванчо), Ицу (Христьо), Личо (Илия), Фбля
(Флора), Лика ( ), Вета (Елисавета), НАситу (Атанасъ).

Низзанця на мьстности: Рбпени, Драгуница, Нерезе (връхъ), Банище на западъ
отъ Брацигово край пжта за Пещера, дЪто извира слабъ топълъ изворъ, Барутчийница,
край н Ъкогашния друмъ въ посока къмь Пазарджикъ, двто се намирали жел зни згории.

з) Същото лице ми съобщи, че и гръцкитв дюлгери имали свой особенъ дюл-
герски езикъ. Пріди 20-тина години той дюлгерувалъ въ Сливенъ заедно съ други зи-
дари гърци отъ Одринъ, отъ които помнфше още сліднатіф гръцки дюлгерски думи:

ангида с. ж., мома.

льуфб с. мн. ч., пари. — Оть Алб. Ги/6 а то отъ тур. °иїиѓе плата; нгр. Хоф,
бълг. љефе, рум. 1еа . Меу. Её. УЮ. 249.

мохбе с. м., чорбаджия.

мохуса с. ж., чорбаджийка.

прахалати ми то стамо работсте полека. Глаголъть ще да е гр. пратто, ра-
бота; сљществителното ми е неясно. — Алб. ргадаї аз, уталожвамь се, пръставамъ (за
вЪтъръ); ргай, почивамъ, сшж. Меу. А. 5+. У, 99.

раши гл. иде. — Нгр. рабо, драбо, пристигам».

) Сжщиять се занимава и съ изработваньето на лаути (муз. инструментъ подобенъ
на тамбурата, само много по-голвмь и сь по-кжса дръжка; думата е араб. сь членъ
аГойд, дървенъ ииструменть и се срЪща въ всички европейски езици). Едпа подариль
и на Соф. народень музей. Той има и мпого други занаяти.

6

Су Г зјау. РЫ. ҮШ, стр. 99 слд.). Въ „Княжество България“
часть П стр. 440 тьй схщо споменува за тоя брациговски „жаргонъ“,
но не ни съобщава вече нищо по-ново. Само въ една бЪлЪжка
(стр. 441) той ни обфщава, че въ най-близко вр ме ще съобщи
повечко думи отъ тоя езикъ, което поради други залиси, види
се, до сега не е направилъ. На 1896 г. се появи широко замисле-
ната студия на проф. В. Ягичъ, Пе Серешзргасреп Бе деп Уауеп
(51гапоѕрегісћќе а. Калв Акаа. а. Ұіѕѕепѕеһ. іп УУіеп. рћи.-ћазе. Сјаззе,
Ва. 133), въ която той подлага познатитћ до тогава материяли отъ
всички славфнски тайни езици на критически разборъ, за да обясни
всестранно славвнскитБ тайни езици въ тБхния лексикаленъ съставъ.
Въ нея той прЪди всичко разглежда домашнитБ срЪдства, съ които
си служать славБнскитБ народи, за да маскирать и направятъ
неузнаваеми славђнскитђ думи въ тайнитв имъ езици, като оставя
за другь пжть разглежданьето на чуждитђ елементи въ тБхъ. Въ
статията си проф. Ягичъ споменува и за брациговския дюлгерски
езикъ, но само толкозъ, колкото му е било извБстно отъ бЪлЪжкитБ
на проф. Иречекъ въ Агећју Ё Зах. РЪШ. Той ни дава и обяснение
на двБ думи (кривата черква и джайко попъ), които азъ отфърлямъ
(Вж. пд-долу въ річника). Студията на проф. Ягичь при обясне-
нията на своитБ материяли често ще цитирамъ, като правя срав-
нение на новообразувания въ брациговския дюлгерски езикъ съ по-
добни у другитђ славђнски тайни езици.

Сравнително най-много материялъ отъ брациговския дюлгерски
езикь (113 думи) ни съобщи Д-ръ Ив. Д. Шишмановъ въ ста-
тията си „БЪлБжки за българскитв тайни езици и пословечки го-
вори“ (Сбм. ХП, стр. 15—50). Въ нея собствено той ни запо-
знава съ съдържанието на цитираната по-горБ студия на проф.
Ягичъ, и за да улесни задачата на уважаемия професоръ, когато
ще разглежда въ една бжджща студия чуждитђ елементи въ сла-
вЪнскитБ тайни езици, Ш. ни съобщава материяли освЪнъ отъ
брациговския дюлгерски езикъ, още отъ прилфиския папуджийски
езикъ, отъ тайния езикъ на дебърскитБ зидари, отъ дюлгерския
езикъ на с. Ковачевица, отъ стивастарския (драндарски) таенъ езикъ,
отъ тайния езикъ на Крушевскитђ зидари и отъ прилЪпския про-
сяшки езикъ. Азъ ще имамъ по-долу често случай да цитирамъ
думи отъ тБзи тайни говори, когато ги сравнявамъ съ своитЪ ма-
терияли отъ брациговския дюлгерски езикъ. Часть отъ лексикалното
богатство на тоя таенъ говоръ (50 думи), което ни съобщава Ш.
65 вече по-рано съобщена отъ Ат. Мишевъ въ ХІ т. на мини-

7

стерския Сборникъ (стр. 185), друга часть (39 думи) му е съобщилъ
г. В. Грамполовъ; не е ясно само, отъ дБ е записаль останалитБ
24 думи.) Заслугата на Ш. досбжно българскитЬ тайни езици
изобщо и брациговския дюлгерски езикъ отдфлно е и тая, че той
се опита да даде етимологията на голБма часть отъ тБхъ, съ малки
изключения, сьвебмь сполучливо, -- колкото се отнася до браци-
говския дюлгерски езикъ, който въ случая ни интересува.

Когато пригатвяхъ материялитБ си за печать, узнахъ отъ
Шишмановъ, че въ ХУЇ--ХУП кн. на министерския Сборникъ се
печаталъ единъ „Приносъ къмъ българскитБ тайни езици“ отъ Петко
К. Гхбювъ (стр. 842—875). Г-нъ Гжбювъ бб тъй любезенъ, че ми
позволи да разгледамъ въ коректура неговитБ материяли и да на-
правя нЪкои сравнения сь своитЪ, както читательть ще забълЪжи
по-долу. Неговиятъ приносъ се отнася до езицитЪ: дюлгерски, дрън-
дарски, просяшки и цигуларски. Единъ недостатъкъ на неговия
материялъ по дюлгерския езикъ е тоя, че той е събиранъ „отъ ра-
ботещи въ София македонци дюлгери, надошли тукъ изъ разнит
крайща на Македония“ (Дебърско, Битолско, Прил пско и отъ много
други м ста, но не и отъ Брацигово), но при това не е могълъ
да отбЪблЪжи при сљбранитћ думи, коя дБ се говори, та по тоя
начинъ той е образувалъ единъ дюлгерски єзикъ, който въ този си
лексикаленъ съставъ нийд не сжществува и нийдБ се не говори.
За това и азъ въ цитатитБ си го наричамъ дюлгерски езикъ на
П. К. Габювъ.

Отъ материялитЪ, които азъ съобщавамъ, изглежда, че браци-
говскиятъ дюлгерски езикъ е изобщо най-богатъ таенъ езикъ. ДоклЪ
г. Гжбювъ съ свойственото нему ум%ние е могълъ да събере отъ
всички дюлгерски езици едва 360 думи (ор. с. 844), лексикалното
съкровище на брациговския дюлгерски езикъ, което тукъ обнародвамъ,
възлиза на 390 думи. Оть твхъ за пръвъ пжть се съобщаватъ отъ
мене 277 думи; 94 намБрихъ публикувани и у Ш., а осганалит
19 се сръщатъ само у него. За да се знае, кои думи се срЪщатъ
и у Ш. азъ съмъ турялъ до тБхъ въ рБчничето въ скоби Ш.
Ако и тълкуваньето на думата е негово, тоя знакъ стои слБдъ
тълкуваньето. Думи, които се ср ъщатъ само у Ш. съмъ отб$-
лЪзалъ съсъ сШ. Азъ се опитахъ да дамъ етимологията речи на
всички 390 д.; до колко сполучливо, остая вЪщиятъ критикъ да се
произнесе. Не ми се поддадоха само 32 думи. Като резултатъ на

') На стр. 30 четемъ: „азъ привеждамъ тукъ въ азбучепъ редь не само 50-т5
отдблни думи, а и всички други, които можахъ до извлекх изъ разговорить" (съ кого?)

8

моитБ изслБдвания се оказа, че 147 д. сх албански, 138 домашни
съ условно значение, или пъкъ новообразувания, 30 гръцки, 26
турски, 7 румжнски, 4 цигански, 4 италиянски и 2 испанско-
еврейски.

Отъ сравненията, които мажахъ да направя между брацигов-
ския дюлгерски езикъ и другитб тайни български езици споредъ
материялит в, обнародвани отъ Шишманова и Гжбюва, намфрихъ
много малко сходство по между имъ: около 11 думи изглежда че
сж заети между брациговския дюлгерски езикъ и останалитв тайни
езици, приблизително други 30 д. също иматъ много общо, но тБхъ
като че всБки таенъ езикъ е заелъ самостоятелно отъ първоначалния
изворъ — чуждъ нЪкой езикъ, или самиять домашенъ говоръ. Азъ
изобщо дохождамъ до заключение, че речи всички български тайни
езици сх се образували самостоятелно и че сравнително малзо сж
заимали единъ отъ други. Въ туй отношение стои разбира се
най-горБ брациговскиятъ дюлгерски езикъ. Мн Ънието на Шиш-
манова по този въпросъ не ми е ясно: така на стр. 46 (ор. с.)
той казва: „Оть шестьтБ тайни езика, които разгледахъ, прилфл-
скиятъ папуджийски, дебърскиятъ и крушевскиятъ таенъ дюлгерски
езикъ, прЬдставляватъ най-голБми сходства въ річника, и изглежда
да образуватъ една група“, а 13 реда по-долу четемъ: „Общи думи
въ всички 4 тайни езика въ пр$дставенитЪ тукъ материяли н ма.
По-общи сж само названинта на циганитћ дрен, дренове, циг. манука
и назв. на паритђ пилафки, пилавки въ Прил., Деб. и Брад. тайни
езици. По-разпространени сх и думитђ орденка и посен“.

Брациговскиять дюлгерски езикь, който отъ самото население
се нарича мещровсви, до колкото можахъ да разпитамъ, освЪнъ
между зидаритв въ Брацигово, се говориль и въ Пещера и с. Ко-
зарско; кжсото врБме обаче, съ което разполагахъ, не ми позво-
ляваше да провђра на самит м$ета туй нЪщо.

Понеже брациговскиятъ дюлгерски езикъ е станалъ изв стенъ
въ пб-главнитђ си изрази речи на ціло Брацигово, у младит$ дюл- |
гери се е появиль стремежъ да стъкмяватъ нови думи покрай поз-
натитђ стари. Такива думи отъ втори слой ми съобщиха че били:
карагларец слънце, покрай по-старото разко, прихт попъ, покрай
по-старото джаїко, фитограф мисирка. Повече такива думи немо-
жаха да ми съобщьктъ.

За откриванье на албанскитБ елементи въ брациговския дюл-
герски езикъ си послужихъ съ рЪчника на С. Меуег, Е&уто]оел5сВез
УУбгіегриср дег аПапезізсреп Әргасһе. Зігаз5рбигя, К. 7. Тгірпег.

9

1891, който и цитувамь на всждЪ. НБкоя и друга дума, които не
можахь да намфря нито у Майера, нито другждв, ми изтълкува,
г. П. Чилевъ, учитель въ Софийската мжжка гимназия, добъръ поз-
навачъ на албанския езикъ, комуто тукъ изказвамъ своята дълбока
благодарность.

акату нар. тукъ. — Алб. Ке)6 тукъ. Меу. Е. У\Ъ. 1. Въ брациговския
дюлгерски езикъ често виждаме, че се прибавя частицата а къмъ
албански думи. Вж. по-долу акьў, ангбрдам, ангревам са.

акьу, акьушти м ст., въпросниятъ, за когото става дума. У Ш. съ
значение на „тоя“. Алб. Кай тоя. Меу. Кі. У. 1.

аламанин с. м., турчинъ, сжщо и Иречекъ (П. Сп., Атећу и пр.) аламанчо,
старата дума за нвмцитЬ. МИА. Гехісоп 3, аламанинъ дЛарамбс. МІКІ.,
Т. Е. 245.; Спшш Ур. І, 218. Тихонр. Пам. отреч. русск. литер.
т. П 440: аламанин орель в. (Изъ сръбски ръкоп. отъ ХУ в.). Така
и до ХҮП. вЗкъ у българитЬ: „Та отиде Еень на воиске на Будимь,
та се би сась Аламанци този літо, а тоин нема що да стори на
Аламанци, и пр.“ (Български лЪтописенъ разсказђ отъ края на
ХУП вЪкъ оть М. Дриновъ. П. Сп. 1882. кн. ПІ. стр. 10). Алб.
агатап німець, отъ турски аїатап, ід. Меу. Кі. ЖЪ. 8. Защо и
кога е изм$нила думата значението си, не ми е извЪстно. Чини ми
се, че въ това значение тя не се употрЪъбя само въ брациговския
таенъ езикъ. Вече Вук обяснява аламан съ 2тдатиз (као аламани
поједоше, т. е. жедно). Микл. Е. УЪ. 2 мисли куманить. У насъ
на нБкои мЪ ста се казва азаманин на човЪвъ, който има турски
характер». Дюв. 237. съвсъмъ фалшиво обяснява „аламанка девойка“
(Милад. 32) отъ тур. е!-атат, диагиег, єтасе, рагаоп, загее. „Взятое
вмЪстБ съ его приложенемъ дВвойка, означаетъ -- милосердная
дфвушва“. (Ш.)

ОА кадьна. Вж. аламанин.
алижінско кърче с. ср. кадънче. Вж. корче.
урні з
ангбрдам гл. умирамъ. Алб. 70073, вкоченясвамъ се, издъхвамъ, умирамћ.
Меу. Её. \Ъ. 306.

ангрбвам са гл. ставамъ, дигамъ се. Алб. пдте вдигамъ, изправямъ
| и пр. Меу. Еб. У. 306. (Ш.) Въ дюлгерския езикъ на Гжб. грсвам =
ставамъ. Сбм. ХҮІ, 846.

озахтбльа с. м. господь. Прилича на циганска, но у Микл. не я намврихъ.:

бабайт прил., голвмъ. Турск. бабй-гийт юнакъ. Бабаит мештра уста
башия. (Ш).

бабайтата тира с. ж. конакъ, управление. Гр. Фора врата, норта. Срв.
„Високата Порта“.

бабайтин с. м., голЪмецъ.

бабка с. ж. джамия. Въ Пазарджишко „бабка“ се нарича цвђтето кокиче
(сајалбћиз піуајіѕ); съ това значение думата не намираме нито въ
рђчника на Дювернуа, нито въ рЪчника на Герова. Джамията е
наречена тъй споредъ бБлата боя и формата на растението.

10

‘бадита с. ж. надница. Отъ алб. тфе-нФфійє; тбё прЪдл. на, 4 день. Меу.
Е. Ур. 68, 265.

бакарбла с. ж. подаръкъ. Прилича на циганска. У Микл. не се срћща.

баля с. ж. каль. Алб. Раїїє каль. Меу. Еф. МО. 25. Иречекъ блато. (Ш.)
Едва ли тукъ може да се отнесе блага = каль въ дюлгерския езикъ
на Гжб. Сбм. ХУІ, 845.

бара с. ж. сћно. Алб. Ба’ трћва, сно, билье. Меу. Еф. \№. 26.

барба с. м. хаджия. Итал. рађа вуйчо, отъ дБто и въ алб. рагреа съ
значение на „вуйчо“ и като прозвище на по-стари хора. Меу. Её.
Хр. 26. Въ просяшкия езикъ у Гжб. барба == брада. Сбм. ХУІ, 868.

бачва на с. ж. цЪлувка. Итал. Фасіо, ђасгате, ђасватето цфлувка. И въ
обикн. говоръ бакам, бацвам == пЪлувамъ. Геровь 22.

бблите уджаци с. ж. мн. ч. конакь, управление, схдилище. -- Тур.
оджак, огнище, коминъ, фамилия, каща, династия. Срв. срб. оджак
дворецъ, палать. М. Та. Е.

бёлчо с. ср. снфгъ. Етимологията е ясна. И въ дюлгерския ез. на Гб.
ббаче = снЪгъ, бељица = въшка, въ прилЪпския папуджиски ез. и
въ крушевския дюлгерски бела = ракия, а освЪнъ това въ прилБп-
ския белиот -- арапинъ, въ стевастарския таенъ езикъ белига ==
яйце, въ драндарския езикъ у Габ. бело = яйце, бељчу = арапинъ.
Сби. ХП.. 34, 40, 42; ХУГ 845, 861. — Срв. въ словенския
„плинтовски“ ез. белец снЪгъ, въ чешката „хантирка“ реја бЂло
брашно, но Реїка млЪко, Белу світлина, Бо день, па 660 при лунна
свЪтлина, най-послЪ Бай сирене и мЪсечина; въ рускитЬ тайни
езици білюсь снЪгЪ, бълуга бЪла ріпа. Ягичъ, ор. с. 28, 38, 68.

бербат прил., лошъ. Перс. фетђаа развалень, разрушенъ, загубень. Мі.
Таг. КІ.

беса с. ж. въ клетвата ,ббса та бес“. Алб. Ьезе в'Бра, договоръ, примирие
и пр. Меу. Е. Ур. 33. АШапев. 544. 97. (с Ш.)

бечка с. ж. овца, новообр. Сближ. съ бейка невъзможно. Подирната дума
е заета вфроятно отъ алб. реле, тоски Реге отъ сл. біль. Ср.
сръбск. ирвеника червена коза. Меу. Кі. МЫ. 31. (Ш.).

бечкар с. м. овчарь.

биковит прил., якъ. Оть бикъ, познатђ по своята, якость.

бир с. м. синъ. Алб. фіг синь. Меу. Кі. МБ. 37.

бита с. ж. вилица. На мЪсто вита?

благ с. м. захарь. Срв. блага медь, захарь въ езика на македонскитђ.
стивастари, благж ябълка, благжта = хлава, въ драндарския езикъ
у Габ. блжгжтж = халва, медђ, петмезђ и др. сладки нфща, блжгж-
танку = халваджия. Сбм. ХП,, 42; ХУ, 54; ХУІ, 861, 862. И въ
рускитђ тайни езици сластимь == захарь. Ягичь, ор. с. 76.

бланчосам гл. дћламђ. Срв. рум. Мата тънка дъска.

бльона гл. храня. Срв. алб. ОГеп42е, стомахь, коремъ. Меу. Кі. МЪ. 39.

брбке с. м. мн. ч., потури. — Алб. ђлеке панталони, отъ лат. фгаса Меу.
Ее. Ур. 46. Срв. втората часть оть бълг. беневреци, сръб. беневреке,
беневраке, бенебреке, рум. фегпегесі и алб. бгепфесск. Първата часть.
оть думата е тъмна.

11

брбнду нар., вхтрЪ. Алб. ђуепаа, тфуєпаа ватрі, може би отъ лат. ре-
уініиз. Меу. Кі. Уб. 47.

брич, бричајку с. м., хлЪбъ. Алб.? Ср. тфги), торта мЪся, ђгит, пит,
тите тесто за хлЪбъ. Меу. КЕ. \Ъ. 49. (Ш.). Въ тайния дюлгерски
езикъ на с. Ковачевица (Неврокопско) бринго = хлЪбъ. Сбм. ХП., 40.

брушинеко букало с. ср., гайда. Ново образов. отъ брукам. (с Ш.).

бръз с. м., циганинъ.

брънза с. ж., сирене. Рум. 57424.

буркач с. м., мажъ. Алб. бит, биге мажь, скпругъ. Меу. Её. Ур. 55.

буфбла с. м. чорбаджия. Иречекъ сближава съ итал. бијјопе гр. штоо-
Вобуос. Възможно е отъ итал. ђијјаге надувамъ (Вийо силенъ вЪтъръ),
буфбла = надуть човЪкъ. (Ш.). Азъ мисля, че думата е най-близка,
на рум. Бийеа, име, което се дава на човћкъ, който е много голЪмъ.
Паше, Е. Мопуеаа дісііоппаіге гоптат-Ёгапса1$ 163. Въ Дюлгерския
езикъ на Гжб. буф господарь. Сбм. ХУІ, 846.

буфелица с. ж. чорбаджийка. Вж. буфела.

бърам гл. работя. Не го бъра пуна не го бива. Набърах го направихь
го. Шчо бърахте какво работихте? Какво да бъраме какво да
правимъ. Бърънска лазарница хубаво работно врме. Алб. Фа) гег.,
реп тоск., 607 Дебъръ, бин сиц. правя, работя; беге дфло, работа.
Меу. ЕК. Ұр. 23. АШ. 5614. 61.

бърал рупицко гл. пазарявамъ. Относително втората дума срв. перс.
гирёе единъ видъ златна монета, бълг. рубия, рум. тифіе, гръц.
фобти, фоотиёс. МИЛ. Тик. КІ.

бЂрго нар., скоро. Македонска дума.

бЂрлив прил. лудъ, глупавъ. Срв. брымья бЪензя, лудувамъ. Геровъ,
РБаникъ 78. |

ва! с. м. масло. Алб. 001, са), гег. со) масло. Меу. Её. Ур. 462.

варголесто с. ср. яйце, диня. Въргалямь търкалямъ, вжргулесто ніщо

. обло (Ш.). Въ Ахъръ-Челебийско изваргуљили == изоблили. Сбм. І, 141.

варновачко с. ср. заходь. Отъ алб. угапе, угапеђе гег. тъменъ? Алб.
дума е старь заемъ отъ старслав. врань. Меу. Еф. УР. 478.

векот нар. много. У Шишманова векут доста. Общомакедонски векот
мпого. ВЪкъ.

вбтам са гл. отивамъ; вета; са иди. Алб. още, гег. сеет вървя, п-
тувамъ. Меу. Еб. \Ъ. 468, АШ. 5%. 96. Иреч. Пер. Спис., Атећ. и пр.
(Ш.). Макед. бълг. витосаё се махни се.

вкбпам гл. хващамъ. Обикн. д. И въ крушевския таенъ дюлгерски езикъ
дбхољаг == хвани. Сом. ХП,. 40. Стоп въ свръзка съ обикновената
българска опкопча се = отърва се, скопчено == заловено.

вбгльу нар. дребно. Алб. гдуейв малъкъ. младь. Меу. Её. Ур. 477.

вӧзат са гл., соше. Срв. народното изречение „гръцки кола“ сойиш.

врбща с. ж. човалъ. Обикновена д. макед. врекя, изт.-бълг. врътище.

вулджа гл. бия. Шишмановъ сравнява думата съ алб. си 08 удрямъ
печать, отъ новогр. ВоблЛо, ВооЛАшуш. Азъ мисля, че думата е по-
близка до циганската сир би! задникь, родех. Мі. Діє. УШ. 95.

вурам гл. слагамъ, застрблямь. Срв. тур. Фойгонсітад бия се. удрямъ
се. Вапсш её Кіейег, Рісбіоппаїге фиго-Капса!в, +. П. р. 1178.

12

вчепкувам гл. пазарявамъ; дж вченкжме да пазаримъ. Обикн. д. (ен).
Въ езика на стивастаритЪ фчепкзам хващамь. Сбм. ХУ, 58.

въргулям гл. бия. Оть вургилямъ? Въ дюлгерския ез. на Гжб. вхрклеш,
вржкеш, вжртлес == родех. Сбм. ХҮІ, 846.

въртелбшка с. ж. воденица. Думата е ясна. Въ драндарския езикђ у
Гжб. вжртимігувж = воденица. Сбм. ХУЇ, 862.

въртокъшник са прбта на вжтрЪ отива зданието, не върви право сгра-
дата. Каква е връзката съ обикн. д. вортокжщнихь стонанинь, не
мога да отгатна!

габер с. ж. годеница. Срв. гръцки уаилрбс младоженекъ, сжпругъ, зеть.
Въ стивастарския сьсловень таенъ езикъ габер = зеть. Сбм. ХШ. 43.

тадаля нар. полека. Споредъ г. Чилева сжщата дума съ това значение
схществува и въ албанския езикъ. Да ли німа нЪщо общо съ игр.
аүх№а? У Меу. не я намираме.

гивич с. м. зеть. Срв. тур. гюзеги годеникъ, зеть. Тилковъ, Турско-бълг.
рЪчникъ, 454.

глу(в)а с. ж. пушка. Йречекъ (Патувания 441) отъждествява думата
съ глуха, което споредъ мене нЪма смисълъ. Правъ е Шишмановъ,
като мисли думата за албанска, само че трВба да я произвеждаме
не отъ духов, а отъ уГо же куфина, дупка. Въ това мнћние ни укрђ-
пява и слЪдната дума глуф коминь. Меу. Кі. Ур. 126 произвожда
алб. до е отъ бълг. глобъ.

глуф с. м. коминъ. Вж. прЪдната дума.
глуфец с. м. мишка. Обикновена дума, у македон. плъхъ. Вж. у Герова,
РЪчникъ 223 глушець мишка.

гльупалка с. ж. гозба. Срв. алб. уей отъ срб. јело ястие, и х дир ГЪЛ-
тамъ лакомо. Меу. Еб. УЪ. 138, 233. Въ езика на дебърекитЪ зи-
дари глъдпало, шлдпаньс = ястье. Ш. я мисли за звукоподражателна
дума. Сбм. ХП,. 39. Срв. и обикновената българска лопамь, (изло-
памъ, олопамъ) ямь, изямъ. Въ тайния дюлгерски езикъ на с. Ко-
вачевица (Неврокопско) лъдпьа = ямъ. №. 40. Въ езика на прилБп-
скитБ шивачи клбпарник == хлЪбъ, въ дюлгерския езикъ на Гжб.
кльдпам == ямъ, кљопарник = хлЬбъ, клъдпачка = уста и љуфтам ==
ямъ. Сбм. ХҮІ, 846, 850.

гнетач с. ж. зеть. — Оть гнетж. Въ езика на прилфпскитЪ папуджии
гнётам == ямъ. Сбм. ХП.. 34.

гнусен прил., лошъ.

где с. ж. уста. Алб. д0Ге, до)є. Мву. Кі. \Ъ. 126.

грапша гл. пиша. Гр. урафо, үр&фо. (Ш.). Да ли не е отъ същия про-
изходъ и драпам чета въ дюлгерския езикь на Гхб.? Сбм. ХУІ, 847.

грапшалка с. ж. моливъ.

граишишар с. м. писарь.

грип с. м., ДЪдо, сиромахъ. Срв. гръц. уролбс свитъ, наведенъ, нагърбенъ.

гугуль с. м. цигара; завалькам гугуљ завивавамъ цигара. Срв. алб.
дидиїіз пия. Срв. обикн. „пия тютюнъ“. (Ш.). Думата може да бжде
произвеждана и отъ алб. дбуєїє въ изречението такагипає доддеїє
дђто означава дебели и каси макарони. Меу. АВ. 5%. УП, 78.

18

гулеман, голчо с. м., вино. Шишмановъ пише гољуман, гбльчу. Иречекъ
(Атену УШ. 101) обяснява наименуванието съ туй, че човБкъ отъ
много пиенье най-послЪ оголява, осиромашява, остава безъ ср дства.
Срв. поговорката „вино, вино голо, ти си ми продало воло“. И въ
тайния дюлгерски езикъ на с. Ковачевица (Неврокопско) гбљчо =
вино. Сбм ХН.. 40.

гурач с. м. камъвъ. У Шишманова гуреч. Алб. дик камъкъ, скала, ди-
"= камъче. Меу. Е. ҰБ. 135. Иречекъ. Не принадлежжть тукъ
гфралки = нозБ, гурам = ида, вървы, отивамъ, гурачка = нога,
гурдін, гурбінка--кракь въ дюлгерския езикъ на Гжб. Єбм. ХУ]. 846.

гљбеке с. ср. куче.? (Ш.). Єрв. въ езика на прилЪнскитВ папуджии
къёнтоско кучешко, отъ алб. Реп, Кем куче, рум. сапе, сёте. Меу.
Е. Мр. 222. И въ тайния дюлгерски говоръ на с. Ковачевица
кенче == куче, у стивастаритђ кунан = куче и турчинъ Сбм. ХИ...
35, 40, 44.

гьўлиата му варих плача. За първата дума срв. тур. гюляєк см я се;
втората, па и самото съчетание не ми е ясно. Тя се срЪша и съ
други думи, така: калишата варе — пфя (калишата-- пісень).
Алб. оатёз сърдя, досаждамъ, отъ гр. Варб. Меу. Еб. УЪ. 463. Срв.
сжию и бълг. д. варякамь нлача, Геровъ, РЕчникъ 109.

гьўсма с. ж. половина, свнка. Алб. ) итез половина, 9 Итезе половина;
отъ послЬдната форма е произл зла и 9йгте сь сжіното значение.
д йтез е произлЪзла отъ гр. Ямоос. Меу. Её. МЪ. 143.

діла с. ж. млвко. Алб. бай, ба? кисело млЪко. Меу. Кі. У. 83.

дасна с. ж., сватба. Алб. датзте, датвет, Чазте сватба. Меу. Еі. УТЬ. 62. (Ш).

дғьбваи гл., зная. У Шишманова дугъдвам помня. Срв. алб. «ід дп, Фед 00,
тег. и паєд'б), пед о) слушамъ, отъ лат. име деке. Меу. КЕ. \Ъ. 66,
А]. 5. 13, ако и значението да не е съвсЪмъ сжпюто.

джайко с. м. попъ. Алб. адайне-опі евешеникъ, отъ срб. дјакон, фасопиз
Меу. Её. У. 80. Часів 27: срв. еръбе. дајко чичо, название на по-
стари хора, също и дојка. МП. Тагк. Кеш. І. 44. (Ш.). Й вь тайния
дюлгерски езикъ на с. Ковачевяна джеко = попъ, свещеникъ.
Сбм. ХП.. 40.

джвйльа гл. пуша (тютюнъ) и пия (вино). У Шишманова жвили, жули
ние. Употрћба се и инакъ. 9Куля.

джукольбсам гл. крадж. Срв. циг. джукланипе „Зећиткеге!“ МИ. 212.
УП, 209.

джунанска с. ж., баница.

джура с. ж., ушуа. Срв. алб. Азигаей бракъ. Меу. Кі. Ұр. 82. Срб.
цура момиче.

джурбіка с. ж. ушуа, публична жена. Вж. джура. Чеш. бигай пикая;
въ обикнов. говоръ „пикла“ за жена изобщо.

джує(т)ра гл. ударя, бия, У Шишманова джустри бие. Той пр Ъдпо-
лага, че е звувоподражание. — Срв. алб. 207, #507 тояга, бовдугань.

дзирва с. ж. прозорець; дзирко с. ср. око. Срв. въ гатанката за яйцето
„нигде дзирка ни прозирка. Отъ зря. Срв. сръбск. гегавачки зракавица.
Вук. (Ш.). Въ тайния съсловенъ езикъ на стивастаритВ зжриала ==
очи, въ просяшкия езикь у Гжб. здракаља = очи, здракам = гледамъ,

14

виждамъ. Сбм. ХП,. 43; ХУІ, 869. У Герова рВчникъ дзирка = про-
лука, дзиркамь = гледамъ. Въ Т.-Пазарджикъ дзёркали = очи.

да га. помня, знамъ. Алб. ді знамъ, діє мждрость, учение. Меу. Кі. УУБ.
66. (с Ш.). Въ езика на дебђрскитћ зидари дивам = давамъ, въ
дюлгерсмия езикъ на Гжб. дивам = зная. Сбм. ХП,, 37, ХУІ, 846.

дбвличи са гл. пов. накл. ела. У Шишманова влечи (са) иде (влЁче се)
„ Шуленишта панувайте, буфблата сж влечи“. Срв. въ съсловния
таенъ езикъ на стивастаритЪ допиљавам = дохождамъ. Сбм. ХП,. 43.

долгорбчко с. м. свиня. (Ш.). Въ тайния езикъ на прилвпскитБ просяци
рбчко конь. Сбм. ХП.. 50. Въ езика на срљбскитћ просяци (Вук)
рашков = конь и рашковица = кобила. Вж. Лгичъ, ор. с. 24, комуто
думата е сжщо тъй неясна.

дбра с. ж. рака. Алб. доге ржка. Меу. Её. Мр. 72. (Ш.).

драса с. ж., дъска. У Ш. драста. Алб. гег. дегазе, агазе дъска, маса, отъ
итал. [еггагга. Меу. ЕК. УТ. 66. И въ езика на дебљрскитћ зидари
драсдвинки дъсчици, а на крушевскитЬ драска; въ дюлгерския
езикъ на Гжб. драсфинка == дъска. Сбм. ХП,, 37, 40, 47, ХУІ, 847.

драшта гл. бЪгамъ; му го драсна побћгна, (аор.) Гръц. дбрдоже, брони
бЪгамъ, брасибс бЪгание. Срв. у Герова дращж вьзь планинжт ж
вЂрвећ, качвамъ се полека лека. Сжщо тъй въ обикновения говоръ:
„КЖД драсна?“ = кждЪ отиде; „взе дракитиь“ = забЪгна.

дрббна с. ж. леща.

дрёбнаджия с. м. дограмаджия.

дрен с. м. циганинъ. Оть дрфнъ? Въ езика на прилЗискитВ папуджии
дренов, въ езика на дибаховскитђ стивастари дрьан. „Защото цига-
нитЪ като дрБнътъ, който и зимі цъвти, не се божтъ отъ студа и
ходъктъ голи и по хладъ“. (Сараф.) Възможно е обаче да е народна
етимология. Срв. въ тайния езикъ на босненскитћ Осаћани трем
човБкъ, тремка жена, тремче двте, отъ алб. #т храбъръ, младъ
човЪкъ (Лао, Серешазрг.). (Ш.). И въ драндарския езикъ у Габ.
дръйн, мн. ч. дргне == циганинъ (защото билъ изпеченъ, отъ студъ
и пекъ, като дрьна). Сбм. ХҮІ, 862.

дреначки с. мн. ч, дърва. У Шишманова дреновачки. И въ стивастарския
таепъ езикъ Оруна, зи дърво, -а; въ дръндарския у Гб. друну,
-и = дърва. Сбм. ХУ, 54; ХУГ 862.

дренка с. ж., циганка. (с Ш.).

дреновата с. ж. торба. Постоянна принадлежность на циганина (дрен).

дренбви с. мн. ч., орЪхи. Вж. дрен. И въ тайния езикъ на стивастариті
дрьан -- орбхь и циганинь. Сбм. ХУ, 54.

дрихта с. ж. жито; дълга дрихта ръжь. Алб. ду < жито. Меу. Кі.
Үүр. 74. (Ш.).

дуан с. м. тютюн. — Обикн. дума. И алб. Фира отъ тур. диуан сжщ.
И въ словенския „плинтовски“ ез. духан. Ягичъ, ор. с. 27.

дуе му г. безлич., страхъ го е. Обикнов. „издува го“ бои се.

дульбен с., болесть? (с Ш.). |

душика са гл. зор. 3 л. ед. ч., сБти се. Ср. алб. Зікот, белой, Хийт. из-
глеждамь, внимавамђ, забћлфзвамљ. Меу. КЕ. МЬ. 405. И въ обикно-
љепия говор дошикам». се сЪщамъ се. Геровъ.

15

дълъг с. м. пжть. Вж. дёлгата. Срв. гатанката за пжть „колкото самъ
Ольсь, да съмъ правъ“ и т. н.

дългата бігай. И въ обикновения говоръ надавамь длъгж-тж побЪгвамъ.
Геровь, РБчникъ 296. Въ Т. Пазарджикъ фани дългия (трЪба да се
разбира пжть) бігай.

дідленце, дійле с. ср., дћте. У Шишманова гелиништа дћца. Алб. Чате
дБте. Меу. Её. \Ъ. 60. И въ тайния дюлгерски езикъ на с. Кава-
чевица гьфле-- дфте. Сбм. ХП.. 40. Въ дюлгерския езикъ на Гхб.
гьал, љалофче == дЪте. Сбм. ХУІ. 846.

дьйхта с., сирене. Алб. 474% сирене; у Пулћвски дјаст. Меу. Е4. Үр. 69.

влпа с. ж., ячемикъ. Алб. еГр-04 сжщ. Срв. гр. #Афе, ФМрстоу ячемикъ. Меу.
Е. МБ. 94.

жар с. м. огънь.

жблка с. ж. фурна. Огь ватрђшната форма на фурната (Ш.) Инакъ
желка — костенурка, жълва.

зачури гл., повел. накл., запали. Оть алб. 15еГ, запалямъ? Меу. Кі. Хур. 446.

игрувам гл. ямъ. У Шишмановъ груе яде. Срав. алб. укйкзі лакомия,
Сбеѓгӣѕвіскей, дике, от гърло. Меу. Кі. У. 133. Вж. и по-долу
кърка яде, навЪрно отъ стбъл. корк». Или може би отъ рум. умга уста?

извлека гл., изгр%я.

извоза, гл., соге. Вж. вбзат са.

извънта гл. соте. Срв. циг. гапдо, ће сешив. М. Мо. УШ. 91.

излювам гл. перх. Срв. алб. Газ перж, кжпя, отъ лат. аоате; рум. (а,
дама. Мет. КЕ. Мр. 237.

илето с. ср. илиндепь.

ипи са гл. повел. накл., качи се. Срв. гр. спе яздя на копь.

испбки са гл. аор., изпече се. |

јава с. ж., недЪля; 4 јави мћсецљ. Алб. ще седмица, отъ лат. һеріотазѕ.
Меу. Еб. Ур. 162.

16ртето с. ср., бевіісшия? Въ дюлгерския езикъ на по ієрле съ сащото ·
значение. Сбм. ХҮІ. 848.

іуптин с. м. циганинъ. Въ бълг. говори егюттинь, гюптинъ съ сжщото
значение.

Турдана с. ж., вода. Отъ ръката Йорданъ. И въ тайния езикъ на стива-
старетћ урдана вода. Меб. ХП,. 45. Отъ Йордана Шишмановъ тъл-
кува и дрденка ракия въ езика на прилпекитВ папуджии. Той
прфдполага че и ордуй вино въ вранския мутафч. езикъ е пб-скоро
оть Йордана, отколкото отъ алб. итогд, пия наздравица, както мисли
Ягичъ (ор. с.), съ чието мнБние съмъ напълно съгласенъ. Сбм. ХП..
35. Въ говора на дебърскитВ и крушевскитБ зидари Тунджа (притокъ
на Марица) == вода 1. 39,41. ПослЪъдниятъ примБръ подтвърдява
горнята догадка. |

какаван с. м. циганинъ.

каль с. м. конь. Алб. Ха! Каїє конь, отъ лат. сараЏиз, рум. сад. Меу. Е.
УУр. 170. А. ка. 15. И въ езика на босненскитћ Осаћани калац.
(Миличевић). (Ш.). каль = конь и въ тайния дюлгерски говоръ
на с. Кавачевица. Сбм. ХИ... 40. Въ дюлгерския езикъ па Габ.
кальуче — куче. Сбм. ХУІ. 849.

16

каланйсахм гл., бъхтн, бия. Срв. нгр. ххх. тръсть, прачка, халаціа ударъ
съ трьсть.

калишата с. ж. пісень. (Ш.). Оть игр. халбф викамъ, каня?

калишата вёре пЪя. За втората дума срв. љулмата му варих.

канделница с. м. схдия. Оть кандовам чета? Въ тайния езикъ на сти-
вастаритВ кандилка пияница. Сбм. ХУ, 55.

кандбвам гл. чета. Оть рум. сата пЪя?

капзам гл. копая. Ср. тур. Краса вдълбяванье, вдълбочаванье, пото-
пяванье въ нфщо. Ві. ріс. 1, 791.

карагларещ с. м. слънце. Новобразуванье. Интереено е образуваньето
на тая дума. По старото вазвание на слънцето е ражо. Въ Бра-
цигово се намиралъ обаче нЪкой си Райко отъ с. Карагларе, та и
слънцето нарекли карагларец.

каркбльа с. ж. варь. Алб. Ев/Кеге, скут. Ез/!86,, също зеге (Пул.
Кай ву) варь; отъ лат. сайїсагіа отъ са. Меу. Её. УЪ. 186.

каркелджи а прилг., лЪнивъ, айнаджия. Оть каркеля? РаботвицитЕ, които
бъркатъ варь, сж познати по своята, лЪность.

каркбвам гл. искамъ. Срв. алб. Катон търся, идентично съ итал. сегкате,
фр. сйегсвет, който сега се произвождатъ отъ лат. сисате. Меу.
Еб. УЪ. 188.

кае(т)ра гл. псувамъ. Обикн. кастря мьмря нікого, карамъ се, отъ рум.
сазіга.

катра с. ж. муле. Тур. катьрь. (с Щ.).

кафта са гл., сасаге.

каша с. ж. пліва. Алб. Ха е слама, пліва. Меу. Кі. У. 181.

квачка с. ж., хиляда.

кбчка с. ж. коза. Алб. Хейз, Кайв, гег. Ке сжщо. Тур. кечь. Меу. Кі.
\Ъ. 185. (с. Ш.) И въ просяшкия езикь у Габ. кечаманка == коза,
кечбманче == пре. Сбм. ХҮІ, 869.

кбига са гл. смвя се. Алб. Кез смЪя се, подигравамъ. Меу. Еф. Үр. 224.

кисилина с. ж. оцетъ. Въ езика на рускитћ офени кисљак» == лимон».
Дар, Сей. врг. 72. Въ дюлгерский езикъ па Гжб. кисел == кефъ,
кислбсам се, кисльам се = сърдя се. Сбм. ХҮІ. 849. Обикновена
дума въ Костурско и изобщо въ Македония.

кльўкач с. м. часовникъ (Ш.) — Звукоподражание. У Герова кмокам» ==
тропамъ, чукамъ. Въ езика на дебљрскитћ зидари чука. == часовникъ
и часъ, у крушевскиті чукаљенко == часовникъ, въ дюлг. ез. на Гхб.
чукач сжщ. Сбм. ХП.. 39, 41; ХУІ. 859.

кока с. ж. глава. (Ш.) Алб. Коке тлава, тилъ. Меу. КЕ. Ур. 165. Срв.
И Иречевъ, Атему УШ, 101.

келовати с. мн. ч. грошове. — Коло, колело, търкалести. (с Ш.). Срв.
въ езика на рускитћ Празоли круглякь рубла отъ круглый. Лгичъ,
ор. с. 71.

кос с. м. циганинъ. Наречень тъй по черната боя на Тагдиз шета.
Срв. въ чешката „хантирка“ сегтме; цигани. Ягичъ, ор. с. 38.

крбиша с. ж. тъмница. Срв. гр. хоёнесс, хрерасро привързванье, ока-
чанье (жел за, окови?).

крив с. м. кръеть. Наречанъ тьй поради неговата форма.

17

крива с. ж. черква (Ш.) Оть крив (крьсть). Подирната дума понеже не
е била извЪстна на Ягича, той тълкува „крива “отъ кривата стріха
или кула, кубе. (еп. брг. 27. Тъй и Шишмановъ.

крипа с. ж. соль. Алб. Кире, гег. Кире соль. Меу. ЕФ. \МЪ. 206.

кумбара с. м. кумь. И алб. Китђате отъ гр. хооџртарос == ит. сотраге
кумъ. Меу. Е!. Ур. 214. |

кунникблько с. м. вълкъ. Оть кум + николько? Срв. въ приказкитЪ
„кумче вълче“.

жушка є. ж. шапка. Срв. рум. Кита калпакъ.

кфбли гл. 3 л. ед. ч., яде. (с. Ш.). Срв. въ драндарския езикъ у Гб.
кжлвач == ястие. Сбм. ХҮІ. 863; кжлех == ямъ. Сбм. ХЦ,. 44.

кълкам гл. крия; сколкам скрия.

къмба с. ж. кракъ. Алб. Кате, Кате гег., Кетђе тос. Меу. Кі. У. 172.
АШ. 5%. 99. Иречекъ. (Ш.).

жъмиша с. ж. риза. Алб. Кетідє риза, отъ лат. сатізід == ит. сатісіа,
рум. сатеза. Думата я има и въ нгр. и славђнскитћ езици. Меу.
Еб, ҮҮ. 187. |

жъркам гл. ямъ. Шишмановъ сравнява думата съ стбъл. къркъ гърло.
Вж. по-горБ игрувам.

жђрче с. ср. момиче. ВЪроятно отъ гр. хбру. Сжщо и цигански. Мі. Ліс. ПІ.
13 (Ш.) Въ драндарския езикъ у Габ. кжрче == родех. Сбм. ХУІ. 863.

жъсам гл. хапя. Обикновена дума.

хьафа с. ж. глава. Не са прета мънц у жњафата нЪма умъ въ главата.
Без мьни кьйфти неразбрани хора. Алб. Ка, рум. сеаїй задна
часть на главата. Произвежданието на алб. д. отъ турск. кафа не
е възможно споредъ Майера, Е. Ұр. 219 поради началното К. Срв.
и А. 5504. 115. 76. (Ш.).

кьбра с. ж. глава. Алб. Кете, Кете Корютш@, кель отъ лат. сагієз. На
присмвхъ — келява глава. Меу. Кі. МЪ. 223. АШ. Зид. 63. (с. Ш.).

кьўтьа гл. седьь. — Обикн. д.

ладна с. ж. дукянъ, механа. Споменува се и у Иречека (Пхтувания,
Атећју) и Ягича съ значение на кръчма, механа. Хладна е постоя-
нень епитеть на механата въ народния говоръ. — Срв. въ чешката
„Хантирка“ смафк зимникъ, понеже е хладень; отъ тамъ сЖадпа
или и звидепа прђдвбрие, прустъ, въ противуподожность на {ера
стая (горещата). Ягичъ, ор. с. 38.

лазарйца с. ж. година. (Ш.). Въ тайния езикъ на крушевсвит в зидари
лазарница, у стевастаритЬ лазарица, въ дюлгерския езикъ на Гхб.
лазарица, въ просяшкия ез. у сжщия лазарица. Сбм. ХП,. 41; ХУ. 55;
ХУЇ. 851, 869. — Срв. и въ обикновения говоръ лазарникь година.

лизач с. м. пияница. — Оть лижа. Срв. въ обиквовения говоръ дум.
смъркачъ съ сжщото значение. Срв, и вч рус. нализаться опивамъ се.

лизга с. ж. вЪтъръ.

липа с. ж. воля. Алб. (фр. Горен, гег. Гар, Гарі) изисквамъ, желая, прося.
Меу. Е. УЪ. 247. Въ дюлгерския езикь на Гжб. міни == чума, която
ще да е оть другь произходъ. Сбм. ХУТ. 851.

липку нар. явно. Споредъ г. Чилева въ алб. лепе == гледай. У Меу.
не намираме тази дума.

Сборникъ Г. на Б. К. Д. -- П. 23

18

липо гл. махна. Срв. гр. Л ко отсжтствувамъ; отъ аористната форма
на този гр. глаголъ (ЕЛефе) е и нашето липсамь, алб. /ірзет, рум.
Прзезс, съ сжщото значение.

липта гл. плача. (с. Ш.). Срв. гр. Холф опечалямъ, наскърбявамъ. Въ
обикн. говоръ хлипамь плача съ гласъ.

литам гл. лъжа. (с. Ш.). Оть алб. Гијет моля? Меу. Е. МЪ. 251.

литарга с. ж. важе. Гр. Лотар: връвь за воденье на нЪколко кучета
заедно; и алб. Га“ връвь, важе. Меу. Кі. Үр. 247.

льонгарка с. ж. лъжица, лопата. Рум. Ипдита лъжица. Оть скщия про-
изходъ ще да сж и лингур манджа въ прилбпския просяшки езикъ
и љанга ястие, гостба въ дюлгерския езикь на Гхб. Сбм. ХП., 50;
ХҮІ. 852.

льбчо с. м. пияница. Оть лоча? Срв. лізач сжщо, отъ лижа.

льувам гл., мажа?

льўга с. ж. лопата. Алб. Гиде лъжица. Стара заета дума отъ славЪнски,
дВто е запазена само въ умалителна форма: лъжица. Меу. Еф. Уб.
250. Въ тайния дюлгерски езикъ на с. Ковачевица љуга рио
Сбм. ХП,. 40.

льўльачка с. ж. цвіте. Алб. ГиГе цвЪте, отъ лат. Вит. Меу. Е. Мр.
250. И макед.-рум. #45е цвіте. Меісара, Маспо-Мешеп. 48.

льупи гл. пов. накл. яжъ. Вж. глюпалка.

льўспа с. м. сиромахъ.

льўспареки прил. сиромашки. Въ обикновения говоръ луспжавъй богать.
Геровъ, РЪчникъ.

льуепи с. мн. ч. пари. И въ обикновения говоръ луски пари. Геровт,
РЪчникъ.

льут с. м. лукъ. Въ тайния езикь на стивастаритв льутёе пиперъ.
љутжта пиперка. Сбм. ХУ. 55. Въ дюлгерския езикъ на Гб. љу-
тица = ракия. Сбм. ХУ]. 852.

льут ма е ядъ ме е. Лютя се, ядосвамъ се (с. Ш.).

льўта с. ж. комка? Може би отъ алб. Гиз, Гщет моля, празнувамъ.
Меу. Е. МЫ. 251.

льути с. мн. ч., чушки.

льўхта с. ж. бой. Въ тайния дюлгерски езикъ на с. Ковачевица м/штьа ==
бия, у стивастаритћ љуфта му са сжбутите хлопа му дъската.
Сбм. ХП,. 40, ХУ. 55. Обикн. дума.

маджувам гл. глобък, наказвамь. Ср. Межија, тлака безъ пари (Стаай-
мака). Та ми се чудьахж .... какъ меджиа да сжбержт. Сбм. УП.
89. Хаск. Попът тропа на меджиіа. Славейковь, Бълг. Притчи 91.
Меажие. Сбм. І. 27. Миджии. Сбм. Ш. 112. Тур. меджи. (с. Ш.).

мазан с. м., сапунъ. Въ тайния съсловенъ езикь на стивастаритВ мазние =
масло, зехтинъ, шарлаганъ. Сбм. ХП.. 44, ХУ. 55.

мазна с. ж. свЪщь.

малаче с. ср. дрЪмка. Отъ неговата лЪность, заспалость 2

малин с. м. селски кехая. Тьй се е наричаль прфди 80 години единъ
брациговски кехая.

манука с. ж. жена. Циг. тапи човъкъ. Мі. йо. УТ. 12. Хинд. тапикћ.
Рой. Діє. П. 446 (Ш.). Въ езика на прил'івпскитф папуджии манук,

19

-ци турци, мінука жена, манучиньа дфца. Въ тайния говоръ на
дебърскитЬ зидари манук чорбаджия, въ крушевския дюлгерски
езикь манук мажь, манука жена, мануче двте; въ дюлгерския езикъ
у Габ. манук господарь; въ просяшкия езикъ у същия мануфче
момиче. Сби. ХЦ,. 35, 38, 41; ХҮІ. 852, 869.

марам гл. взимамь, купувамъ. У Ш. и сь значение печеля. Јаска си
мара купихъ си. Дх мараме да спечелимъ. — Алб. таг взимамъ,
приемамт. Меу. Кі. \Ъ. 261. АШ. Зид. 96. Взимамъ = купувамъ,
обикн. (Ш).

марга с. ж. муле. Алб. гег. та’, покрай обикп. тада" магаре. Срв.
и алб. дотёг сжщ. отъ гр. уощйр. магаре. Оть тамъ и бълг. ма-
гаре, ерьб. магарац, рум. тада". Меу. Её. М0. 253, 126.

маргита с. ж. мечка. Въ Македония обикновено мечкаритђ поимену-
вать своитђ мечки съ името „Марио“.

мартбвам гл. соёо. — У Ш. мжртодвам. Алб. тай! оженвамъ, отъ лат.
татйате, рум. тагёа. Меу. Е. УЮ. 261. Може би отъ същия про-
изходъ еи матрёкука == уШуа въ дюлгерекия езикъ на Габ. Сбм.
ХУІ. 853.

нартбва са гл., женя се; мартдван жененъ. Вж. по-горћ. Срв. гр. ую —
соёо и шагіёо.

масач с. м. м'Брка. Алб. таѓ=, тазє също. Меу. Е. МЪ. 262.

мацка с. ж. котка. Обикн. д.

ибка с. ж. вълна. Ясно. Въ дюлгерския езикъ на Габ. мека = каль.

Сбм. ХУІ. 853.

искишар с. м. гръкъ. У Ш. мекша и мекушар сащ.

мбко с. ср. зіегсциѕ. И въ тайния стивастарски езикъ меки съ сжщото
значение. Сбм. ХУ. 56.

ибкра с. ж. брада. Алб. тієкге, тиейгЕ сжщо. Меу. Её. МО. 282. АШ.
Біо. 34. Иречекъ (Ш.). И въ дюлгерския езикь на Гжб. срЪщаме
тази дума сь сашото значение. Сбм. ХУІ. 853.

мблько с. ср. брашно. Алб. т/е, тіеі, гег. ти брашно. Меу. Еф. Мр.
282. У Шишманова срђшаме д. мил, за която той се сљмићва, дали
означава брашно. Дека бжрж мил воденица (която прави брашно).

мбркеп прил. лошъ. Срв. тур. оп Кеб мастило, алб. титеЁер, тігеїер
сжщо. Мі. Та. КІ. 131. Поради обикновената своя черна боя, то е
послужило и за означение на понятието лошъ.

ибера нар. утрћ. Алб. пезег, гег. и пез" утрЪ. Меу. Еб. УТ. 303.

мбш(т)ра с. м., майсторъ, дюлгеривъ. У Ш. мештра майсторъ, маштровим
дюлгери, библит-мештра устабашия. Алб. те е, тјезбг, тезе"
сащо. Меу. Её. МЪ. 284.

мештрбвеки прил., дюлгерски. |

мингувачко с. ср. жгьль. Отъ алб. апдопе сжщ,, а то отъ гр. Фухфус 2
У Иречека (Агеріу. УШ, 101) минго.

мирка прил., прЪхубава. Алб. тігє добьрь, хубавь, тихъ, справедливъ.
Меу. ЕЕ. Мр. 279.

ийеор с. м., паница. Алб. този" сжщ, Алб. д. е заета отъ стслав. миси,
която пъкъ произвеждатъ отъ лат. тепза. Меу. Ек МО. 280.

23*

20

мисургето с. ср., ухо. Оть алб. тизиг паница, наречено тъй поради своята,
форма 2

миша1ко с. ср. месо. Алб. "23 месо, т отъ месо. Меу. Е. УФ. 280.
Иречекъ. (Ш.). И въ тайния езикь на крушевскитћ зидари мишо-
вина == месо; въ дюлгерския ез. на Гжб. мешбвина, меиийбна. Сбм.
ХП.. 41, ХҮІ. 853. Сашо и въ сръб. гегавачки ез. и у босненскитђ
Осићани мишкра, миша месо. Ягичъ ор. с. 24, 25.

идефали гл. пов. накл, мълчи. Алб. тоз отрицателна частица не при
ітрег. и Копјипе(. + райе дума, говоръ, Наз говоря == неговори. Меу.
Ко. Үр. 106, 287. У Ш. мосанга ежщ. == алб. тоѕ--пда незадћвай го.

ибтра с. ж., сестра. Алб. тофге сащ. Меу. Её. Ур. 287. И въ тайния дюл-
герски езикъ на с. Ковачевица мотра == сестра. Сбм. ХП,. 40.

мур с. м. стБна, зидъ. Алб. тик, отъ ит. тиго; рум. тиг. Меу. Е. УЪ.
291. Вж. дебърск. нурци. Сбм. ХП.. 38. (Ш.). Въ дюлгерския езикъ
на Габ. нурец == зидъ. Сбм. ХУЇ. 854.

мусници с. мн. ч., мустаци. Въ тайния стивастарски езивъ мустасна
мустаци. Сбм. ХУ. 56.

мута с. ж. вышка. Срв. алб. ти! човБшки и животински нечистотии.
Меу. Е. №. 294.

мутоф с. м., чулъ. Тур. ти, тидіа!, тифа, който работи конски чулове
отъ козина. Й алб. тиа| конски чулъ отъ козина. Меу. Еф. МБ. 294.

муцка с., ергенъ. Вж. мучо.

мучо прил., малъкъ, младъ. Срв. тур. мучо „ЗећИвјапре“, отъ итал. 70220
момъкъ. Меу. Тагк. 5%. 1. 81. Оть тукъ може би й муцка ергенъ.

нучо дьаленце с. ср. пеленаче (соб. малко дЪте). Вж. мучо.

мъглйсам гл. закривамъ, затъмнявамъ, лъжа. Оть мъгла. Въ дран-
дарския езикъ у Гжб. мжглж = конь. Обм. ХҮІ. 864.

мънц с. м. умъ; мъицл а уменъ. Алб. тепе умъ, гег. тепагит, теп-
агет умень, разбранъ, отъ лат. тетет; рум. тате. Меу. Её Мр.
274. (Ш.).

мъска с. ж. муле. — Обикн. д. И въ алб. тез сжщо. Меу. Кі. У\Ъ. 276.

надвор нар. вънъ. Обикн. д.

намажа гл. побЪгна; му го намаза побегна (аор.). У Ш. намазвам из-
бЪгвамъ. Отъ мажа.

наплюти гл. повел. накл., напълни. Алб. р!о# пъленъ. Меу. Кі. У. 345.

натрапам гл. намЗря.

нбиите с. мн. ч., говедата.

нбщно р&ко с. ср., мвсечина. Вж. раїко.

нунко с. м, кумъ. Гр. уооуёс, отъ дћто и въ алб. пин сжщ.; рум. пил,
отъ лат. ноптнз. Меу. Её. УЬ. 312. И въ прилЪпско нунко кумъ.
Сбм. І. 17.

нуска с. ж. невћста. Алб. пизе невЪста, снаха, балдъза, зълва, отъ лат.
пит(р а. Меу. КЕ. УУб. 312. И въ езика на дебърскитЬ зидари
нісіа, ніса невЪста; въ дюлгерския езикь на Гжб. нуси. Сбм. ХЦ,.
38, ХҮІ. 854.

бинат с. м. войникъ, заптия. Мн. ч. опнати (Ш.). Срв. въ езика на при-
лбпскитћ папуджии тесни войска. Сбм. ХШ. 36. Въ дюлгерския езикъ

21

на Гжб. дютегнат == високъ, престегнат == войникъ, стражарь и пр.
Сбм. ХУТ. 854, 855.

осуна са гл. аор., съвна се. Обикн. западна бълг. форма.

павльу с. м. католикъ. Отъ павликянинь.

палиган с. м. репіз. Ср. алб. ра коль, паламарка, отъ лат. раја |
лопата. Оть лат. е и слав. палица. Оть рак е и рад) оплодявамь
(за жена). Меу. Кі. УЪ. 319.

панукла с. ж. чума. И гр. поуобхЛх сжщо, отъ тур. панукла. Мі.
Таг. КІ. 139.

паравец с. м. циганинъ. Оть гр. пара она: бързамъ? Вж. бръз. Въ
тайния езикъ на дебљрскитћ и крушевскитЪ зидари баравец (баревец)
циганинь, баравачка (баревка) циганка. Ш. тълкува думата отъ циг.
Бато голвмъ. Мі. Мо. УП. 17. Баравец на подбивь -- голімец».
Сбм. ХІ,. 37, 40.

парцуца с. ж. вода. Ктимологията на думата е тьмна. Може би алб.
ракията, която се носи сутриньта слЗдъ сватбата за нев'Бстата, рег
ізнізєп? Парцуца казватъ обикновено на слаба ракия. „По-добр у
свата ракийца, че нека е парцуца“. Славейковъ, Бълг. Притчи, 157.
Пр цоцизе казвать на слаба ракия. Любеновъ, Самов. 138. (Ш.). Въ
дюлгерския езикъ на Габ. иуиа = дђвоика. Обм. ХУІ. 859 отъ алф.
ізиізє момиче до 12 години. Меу. Кі. МЫ. 443. И въ обикновения
говоръ на с. ПлЪвня (Драмско) парцуца проста ракия. Сбм. У Ш. 281.

парьасвам гл. напущамъ. Обикн. д. Сж парьасви пуната напуща рабо-
тата. Парасина лозе напуснато да се работи. Желюша. Сбм. У. 225.
Гр. аор. отъ таріти. МИ. Её. УТ. 232. Матовъ, Гръцко-бълг. студии
ЇХ. 25. тарою. (Ш.)

пбічово с. ср. ястие. Отђ пекх. Срв. за 7 алб. рјећ пека, пържа. Меу.
Еб. Мр. 341.

пепелашка с. ж., книга. Шишманову не е ясна връзката съ пепель, та.
мисли за дрипава? Споредъ мене німа нужда да мислимъ нито за
пепель, нито за дрипава. Думата е испанска: рареї, прЗминала чрЪзъ
испанскитћ евреи. И въ чалгхджийскиять таенъ ез. папел саркъфж
книга (вж. стр. 34.) Срв. въ езика на прилбпскитђ папуджии пре-
перуга. Сбм. ХП,. 36.

пепелашкар с. м. учитель. Вж. пръдната дума.

ибтрето с. ср., петровдень.

пешка с. ж. риба. Алб. рек сжщ, отъ лат. різсіз, итал. резсе, рум. резге,.
арум. резси и пр. Меу. Её. Үр. 339. (Ш.).

пила с. ж. трионъ. Обикн. д.

пилавки с. мн. ч. пари. Иречекъ тълкува думата отъ нилафъ, варенъ-
оризъ. Шишманову се вижда за по-вЪроятно думата да е отъ алб.
ріїє камъче, плоска. рёчна блЪнка, особно тънкитЪ плочки, които.
дБцата употр$бять въ нЪкои игри. Той посочва и у Д. Матова,
„Къмъ бълг. рЪчникъ“. Сбм. УП. 471. Писпиле (Велесъ) нар. за,
ферлянье плосъкъ камъкъ по водната повръхность по такъвъ начинъ,
дЪто да се плъзга и да изл зе нЪколко пати надъ водата. Матовъ
прЪдполага, че е звукоподражателна дума. Въ пилафки отъ ріїє
парит сж сравнени съ тънки каменни плочици. Менъ ми се вижда.

тълкуваньето на Иречека по правдоподобно. Й въ езика на прилВп-
скитћ папуджии пиљавки пари. Въ тайния говоръ на дебърскитЪ
зидари сжщо пільави пари; въ дюлгерския езикъ на Гжб. пйлафки.
Сбм. ХП,. 36, 38, ХУІ, 855.

пилчо с. ср. оризъ. Отъ пилафъ.

пингел с. м. сабя, ножче. Алб. 214? кама отъ итал. ридпе. Думата
съществува и въ полск. ез. рдіпад, рита? и хр. рипущ. Лит. риг-
10143. Меу. Кі. МБ. 338. Мі. Кі. Уб. 267. Пег5 258. (Ш.).

пинок, -ци с. м. царвули. — Намћсто обикн. опинци.

пирга с. ж. черга; пирги дрЪхи. — Думата Шишманову е тъмна. Той
бЪлЪжи, че пирги въ Търновско се наричатъ перата и кжситЬ косми
отпрЪдъ на челото на женитћ, които немогатъ да се заплетжтъ въ
голЪма коса. Сбм. П. 115. Цани Ганчевъ, заб. 2. Сжщиять пр Ъдполага,
че може би думата е произл зла отъ перж — пирки. Думата обаче е
албанска: ре Кт зестра, отъ сръб. уа = бълг. стбълг. прикия,
отъ нгр. просжбу = стгръц. пробе зестра. Меу. Е. УЪ. 333. Въ
дюлгерския езикъ на Гжб. тірго, пиргоїн циганинъ. Сбм. ХУ]. 855.
Срв. въ обикновения говоръ чергари -- цигани.

пириндиіа с. м. господь. Алб. рекєпаї, реги богъ. Меу. Её. Мр. 328.

пирнйца с. ж. възглавница. Обикн. д. перница.

пирушата с. ж. кокошка. У Ш. перушата. Отъ перушина.

питач с. м. просякъ. Обикн. македонска д. за просякъ.

плаена гл. падна. Обикн. д. плћена.

(плачко) с. ср., великдень.?

плитар с. м. кирпичъ. Гр. пир, отъ авто и въ алб. ра. Меу. КЕ.
Ұр. 345. И въ обикн. говорђ плита кирпичъ.

плитенки селяни. Срв, гр. гА7$ос множество, поль патос много народ.

пльак с. м. дбдо, стара. Алб. рак старець. Меу. Кі. У\Ъ. 344. Въ дюл-
герския езикъ на Гжб. плак = старь и русинь. Сбм. ХУІ. 855.

пльйка, пльакандбра с. ж. баба, свекърва. Алб. рГаЁе стара жена. Меу.
Еб. Ур. 344. Въ дюлгерскин езикъ на Гжб. гљака = баба (стара
жена). Сбм. ХУЇ. 855. И въ ез. на вранянскитВ мутавчий пљака
жена. Ягичь, ор. с. 26.

пльйко прил. старо. Вж. по-горћ.

пльот прил., пъленъ. Алб. рої същ. Меу. Кі. МЪ. 345.

пльбта гл. пълня. Вж. по-горћ.

пльуовец с. м. кирпичъ. Отъ алб. рГийи" прахь? Меу. Кі. Ур. 346.

(пльуєпа) гл. аор. роди.

порьасам гл., оставямъ. У Шишманова паръасам напущамъ. Вж. парьасвам.

пбеан с. м. българинъ. У Шишманова идсен християнинъ. Въ езика на
прил пекитв папуджии и дебърскитБ зидари пдсен = християнинъ.
Въ съсловния таенъ езикъ на стивастаритћ поснфк християнинъ,
русинъ; въ дюлгерския езикъ на Гжб. пдснак = българинъ. Сбм.
ХП.. 36, 39, 44; ХУІ. 855.

правдо с. ср., добитък. Срв. гр. побВахоу овца. И макед. — рум, ргооди
животно, добитъкъ. Угејвала, УТасро-Месіеп. 48.

првсам гл. коля, рЪжа; пришаг коли. Алб. ргез отсичамъ, отрЪзвамъ.
Мег. Ке. \Ь. 359. (Ш.).

23

ирёбта са гл., иде, има, е; кж са прета какъ е? У Шишманова само съ зна-
чение има, е. Сж претжше да мараме имаше да спечелимъ. Каква (?)
сж претж пуната каква е работата. Той сравнява д. съ алб. руиет,
те ргеї грижа ме е, споредъ мент едва ли сполучливо. По-скоро отъ
алб. руей; допирамъ се, регКказ срфщамъ, бутамъ, удрямъ, принадлежд.
Меу. Кі. У/Ь. 352. И въ дюлгерския езикъ на Габ. претам се ида
Сбм. ХҮІ. 855.

приун с. м. трионъ. Гр. лову сжщ., и алб. руди. Меу. АШ. 56. У. 99.

прият с. м. попъ. Алб. ри свещеникъ, отъ лат. рге(8)Ррійсг. Меу. Кі.
Мр. 353. Рум. ргеої. Думата се употрЪбя отъ по-младитћ дюлгери.
И въ дюлгерския езикъ на Гжб. прифт = попъ. Сбм. ХУІ. 855.

пришена ми е лйпата разтурена ми е волята, нБмамъ кефъ. Алб. рід
развалямъ, разтурямъ. Меу. КЕ. УЪ. 353. За липа вж. подъ буквата л.

прбіко с. ср., просо. Едва ли думата ще произлиза отъ гр. лроїха, просхабу
даръ. По-скоро може би отъ пробу земно произведение.

пръма нар. довечера, нощно вр ме. — Алб. тітєте, фуєте вечерь. Меу.
Кі. Ур. 266.

пукровач с. н. облакъ. Оть покров».

пуна с. ж. работа. У Шишманова пуњашка сжщ. Алб. рипе работа,
занятие, имоть, вещь. Меу. Кі. МЫ. 357. И въ езика на прилЪп-
скитЬ папуджии пуна == работа. Сбм. ХП.. 36.

нури еа гл. повел. накл., остави се. —? (с. Ш.).

пцун с. м. ястие. Срв. гр. фош хлвбъ. пи за не е обикновено явление
въ бълг. говори.

пъновач с. м. работникъ. Вж. пана.

пъновачка с. ж., слугиня. Вж. пуна.

пънувам гл. работя (Ш.). — Алб. рипон сащ.

рыко с. ср. слънце; нощно рагко мЪсечина. Оть рай? Сжщата дума
намираме въ тайния говоръ на дебљрскитћ зидари и въ дюлг. езивъ
на Габ. (раїче), а споредъ Ц. Гинчевъ тозъ епитеть се давалъ на
слънцето и въ източна България. Сбм. ХЦ,. 39. ХУІ. 856.

рамен с. м.. чардакъ. Обикн. д., равенъ.

рамна с. ж. калдъръмъ. Обикн. д.

рамнио с. м., тавань. Обикн. д.

рша гл. седњ. Алб. 72 седьь, живБя, почивамъ. Меу. Кі. Мр. 374.

роговат с. м. воль, добитькь. (Ш.). Оть рогъ. Срв. и въ тайния езикъ
на стивастаритЬ рбгльу воль. Сбм. ХУ. 57. Срв. и въ езика на
моравскитђ „свинерђзци“ гогек, топайа бикь, крава, въ чешката
„хантирка“ хойас бикъ, горка или гоћаска крава. Ягичъ, ор. с. 37, 40.

роговата с. ж. крава.

рднко с. ср. дъждъ. Оть роня? Ср. фразата „сълзи роня“. Или може би
отъ ръми вали.

рбчко прил., здравъ, хубавъ, добъръ. Употрћбя се и въ обикновения
говоръ. Етимологията е тъмна.

рупицки с. мн. ч., хакъ. Вж. берам руппико.

рупице с. ср. градъ. У Шишманова рутиико. Иречекъ (Пжтувания) прЪд-
полага думата да произлиза отъ Хрупище старото отечество на
Брациговци. Шишмановъ загатва, че може би отъ рупци? Въ окол-
ностьта на Брацигово има мВстность, наричана „Рдпени“.

24

рушаїко с. ж., грозде. Алб. ги$ гроздъ, сродна съ слав. гроздђ, която
се бЪлъжи обикновено като чужда дума. Меу. Еф. УЪ. 371. И въ
тайния съсловенъ езикъ на стивастаритв рбшко == гроздье. Шишма-
нову е останала неясна тази дума. Сбм. ХП,. 44.

сакавица с. ж., брадва. Алб. зак йзє топоръ, тесла. Меу. Её. \. 378.

свбкльу с. м. фасуль. Срв. алб. зе е, зјекеће цвекло, чукундуръ, Веја
үџеагіѕ. Гр. сєбхЛом, сєохоолх. Меу. Её. МЪ. 380. Значението е друго,
но формата е много сходна, та можем» прие този произходъ на думата.

свбкам гл. редеге. Отъ свекљу, поради газоветћ които той произвежда >

свбкьа с. ж. свещь. Македонска форма на думата.

свир с. м., турчинь, циганинь, куче. —?

екбпар с. м., тесла. Гр. схєтарм топоръ, брадва, свкира, отъ дъто и въ
алб. зК’ераг,гег. зЖера". Меу. Еі. \Ъ. 388. Срв. въ ЛЪсковско шки-
пърнва крива сЗкира.

енбва гл., бия.

спретам гл. крадж, взимамъ, давамъ. Вж. претам са.

спретан льульйчка годявамъ. Собствено крада цвіте. За льульачка вж.
подъ Л.

спрета! са гл. пов. накл. ела. Вж. претам са.

епрЪми са гл. аор., мръкна се. Вж. прљма.

стеф с. м. родех (Ш.). Срв. алб. 51! коремъ, майчина утроба, отъ гр.
схофос чаша. Меу. Е. УЮ. 388. Въ драндарския езикъ у Габ.
стефжн == 1) добъръ, хубавђ и 2) родех. Сбм. ХУІ. 865.

стипса шкьа с. м. скъперникъ. Стипса съ сашото значение и въ обикн.
говорь, отъ гр. стофі, и въ алб. 5:85, зійрз. Меу. Кі. МЪ. 393. За
шиба вж. подъ Ш.

стбіна с. ж. стомна. Народна етимология отъ стоњ, понеже постояно стои
права.

съна с. ж. снъха. Обикн. д. Првзъ снђа — съна.

таксидар с. м. просякъ. Въ обикн. говоръ таксирдарь, таксидтајљ
соттіѕ — уоуагешг. Оть гр. то бебо пжтувамъ. И въ алб. іак8ід-бі
пять (гр. та!) Меу. Еб. М. 422. |

тамбура с. ж. телеграма; му фукна адна тамбура изпрати му телеграма.

_ Оходството между тамбурата и телеграма сж теловетћ па телеграфа.

и на тамбурата.

тапо с. ср. тояга. Бълг. и сръб. стань == стбъл. стапъ а то отъ стр. г.
нім. зар. И въ алб. зіар тояга. Меу. Её. Ұр. 392.

таркалбстаджи а с. м. коларь. У Шишманова теркаљеста кола. Етимо-
логията е ясна. Срв. и въ рускитВ тайни езици отъ гл. катить
тьркалямь: катьииь колело, окатьши колела, котим кола и пр.
Ягичъ, ор. с. 71.

тбгна с. ж. ока. У Шишманова тегначка сащ. Отъ тегна, тегля. Въ.
езика на дебљрскитђ зидари тжрга == ока. Сбм. ХП.. 39.

тенти с. мн. ч., зжби. Алб. гег. датр, бат, то. бетр Меу. Е. МУР. 83. Или
може би отъ итал. детје 2

тепалка с. ж. тесла. Оть тепа?

тешок с. м. куршумъ. Тежъкъ. Въ езика на дебърскитв и крушевевитћ.
зидари тешката земя, пръеть. Сбм. ХП.. 39, 41. Въ драндарскиљ

25.

езикъ у Габ. тешкиж == огънь (защото ужъ човђкђ неможедъ да
го държи на ржката си, понеже пари, а смвховито казано, защото.
ужъ тежаль). Сбм. ХУІ. 866. Срв. въ чешката „хантирка“ 1627
жел зо, т. е. тежкото. Ягичъ, ор. с. 40.

тира с. ж. врата. Гр. Зора сащ. Вж. бабайтата тира.

трап с. м. ровъ, темелъ. Обикн. д., която е прЪминала и въ албански.
Меу. Бі. МБ. 434.

траша с. ж., торба. Алб. (таз, агабіє, ігаіѕіє, іғаѕє торба за хлЪбъ, пат-
нишка торба. Меу. Её. \. 434.

трън с. м. пиронь. Въ дюлгерския езикь на Гжб. тржнки == пари,
тржње == гвоздеи, зижрндсам == закова съ гвоздей. Сбм. ХҮІ. 858.

трънчо с. ер. триндафилъ. Срв. въ рускитЪ тайни езици тернавка сли-
вово дърво. Ягичъ ор. с. 77.

тургам гл. бутамъ. Въ обикн. говорь турна, китурні и пр. И въ алб.
фиг, фитет тичамъ, фърлямъ се. Меу. Кі. Мр. 453. Думата я има
и въ сръб. и руски. Мі. Кі. Ур. 365.

тъгарко с. ср. {езИсшиз, нзнка. Срв. тур. гадат, {едаг, идат глинена,
чашка, коженъ мЪхъ, торбичка. Мі. ТигК. КІ. 168. Въ дюлгерския
езикъ на Гжб. тойрки = цицки, тхргач = кантаръ, въ езика На де-
бърскитБ зидари тжрга ока. Сбм. ХП.. 39; ХУІ. 858.

тъма с. ж. майка. Алб. гег. атє майка, бате майка ти. Стара, много-
разпространена дума. Меу. Еф. МО. 10. И въ тайния дюлгерски езикъ
на с. Ковачевица тама = майка. Сбм. ХП,. 40.

тьрни, са гл. махна се. Обикн. д. тръгна се.

Ла с. ж., вода. Алб. ије сащ. Меу. Кі. Ур. 456. Иречекь (Агеп. ҮІ, 101).
И въ тайния дюлгерски езикь на с. Ковачевица фа == вода. Сбм..
ХП,. 40.

упитанец с. м. шопъ. Оть опнать?

ушато с. ор. магаре. (Ш.). Срв. роговат за воль, роговата за крава.
И въ дюлгерския езикъ на Габ. ушаче = магаре. Сбм. ХУІ. 858.
Срв. въ ез. на моравскитЪ „свинер$зци“ ибайа свиня съ дълги уши.
Ягич», ор. с. 37.

ўшма гл. подслушвамъ, чуя. (Ш.). Споредъ Шишманова новообразувание.
Азъ мисля отђ алб. 0е ухо. Меу. Кі. Уб. 467.

ушрдвам гл. гледамъ. У Шишманова уштровам видя. Алб. оон, ое гой
гледамъ, наблюдавамъ, забъ лъзвамъ, чакамъ и пр. Меу. КЕ. МЪ. 471.

ущбвам гл., гощавамъ. Алб. иЗК еп храня, отглеждамъ, възпитавамъ, отъ
лат. уезсо. Меу. ЕЕ. У. 459.

фбнкам гл. сасаге. Срв. алб. јепа пущамь вЪтъръ. Меу. Е. МО. 101.
Въ езика на прилбпскитБ папуджии искенца (се) сасамії. Сбм. ХП,. 34.

фиджу с. м. евреинъ, фиджбвка еврейка. Споредь Шишманова ЦЪнен-
ковъ обяснявалъ думата отъ това, че евреитћ викали на дВцата си
фиджу. Въ испански дБйствително #170 == синь, дфте.

фитограф с. м. мисирка. Новообразувание. Срв. въ обикновен. говоръ.
фить сжщо.

фишбевам гл. убивамъ. Отъ тур. Зе патронъ. Мі. Тик. КІ. 297.

флиїа гл. спек. (Ш.). Алб. Ле гег., Ге тоск. ежщо. Меу. Кі. УТ. 107..
Оть тукъ и флигашка легло, дрЪмка.

26

флийдшка с. ж. легло, дрђмка; флийішка ме потиска дрЪмка ме на-
ліга. Вж. флига.

фльёса с. ж. дума. Вж. фљасам. |

фльйсам гл. думамъ, казвамъ, рекх. Алб. аз говоря, викамъ. Меу. Еф.
У». 106. (Ш.). Отъ сжщия произходъ е и фольати говоря въ ез.
на вранянскитБ мутафчии. Ягичъ, ор. с. 26.

фльасаница с. ж. приказка (с. Ш.). Вж. фљасам.

флъдсач с. м. който обича да говори. Вж. фљасам.

фтуам гл. казвамъ, говоря. У Шишманова фтувам. Ја ми фтуваг кажи
ми. Кж фтуве като казватъ (?). Алб. дот, дет казвамъ, говоря и пр.
Меу. Е. МТ. 91.

фукна гл. запала, фърлямъ. Думата съ второто значение я има и въ
обикновения говоръ.

фура гл. горы, исфури изгорћ. Алб. јиг, ите пещь, фурна, лат. јигпиз,
гр. фобруос. Меу. Её. УЪ. 114. (Ш.). Въ дюлгерския езикљ на Г%6.
фурит г. безлч. == страши. Сбм. ХУІ. 859.

фучкам гл. рина, фърлямъ.

фучкам са гл. играя хоро. Оть същия коренъ както и фукна. Звуко-
подражание.

фучкало с. ср. хоро (Ш.). Вж. фучкам са.

фушли ми гл. страхђ ме е. У Ш. фушлилу му уплашилђ се.

фърцна гл. раждамъ. Въ обикн. говоръ съ значение на редеге. Звуко-
подражателна. |

цідза нар. малко; цадза са поргаса малко остана. Алб. агаге, фз КЕ,
35 малко. Меу. АШ. 56. УП. 73.

цакле с. ср., кесия. Срв. въ езика на прилЪпскитВ папуджий цекан грошъ,
тъй и въ дюлгерския ез. на Габ., отъ итал. гесса монета, гессћто
златна монета. Сбм. ХП.. 36; ХУІ. 859. Гажбювь пр дполага, че
цекан е отъ бълг. коренъ, еднакъвъ съ рус. чеканить монету.

цацко прил., уменъ, интелигентинь; цацко са прета. — 2

цбда гл. пуша (тютюнъ). Обикн. дума.

цигани с. мн. ч., орвхи. Й въ езика на стивастарит$ намираме тази
дума съ сжщото значение. Сарафовъ, който дава свЪдБния за този
езикъ, обяснява думата: „оти правьжт шум в човала като цигани“.
Мсб. ХП.. 45. Срв. дрен, дрендви цигани и орЪхи.

цуцу, цуцуглав с. м. циганинъ. Алб. #5й/8Ке кучка, срб. цуцак куче.
Меу. Еб. Ұр. 443. Срв. свир сь значение на вуче и циганинъ, тур-
чинъ. Като паралела на цуцуглав срв. въ обикн. говоръ песоглавецъ.

цуцулдета с. ж. джамия. Нам. чучулеста? Наречена тъй споредъ своето
минаре.

църкам гл. тіпсеге. Обикн. дума. Въ езика на стивастаритђ цЖркал,
ижркнувам == давамъ. Сбм. ХП.. 45.

цуфльу с. м. фасуль. Срв. нгр. тсефМ черупка, луспа, кора, стре:й6-
тоефАоу черупка оть стрида. Споредъ Миклошича, Ті. Е]. Хасвъг.
П. 94. въ тур. ере луспа. Меу. Кі. МЫ. 440. Фасульть, както е
извЪстно, принадлежи къмъ фамилията на шушулковит%.

църла с. ж. сланина. --?

чаварган с. м., решв. — 2

27

ченка с. ж. пшеница. Отъ пшеница — пченица — ченица — ченка.

чбче с. ср. ракия. У Ш. чьоча, у Иречека чочо, като я обяснява отъ
алб. чоч нћцо. Споредъ Ш. по-вБроятно произлиза отъ итал. сгосгате
смуча, суча. Смуче, пие, казва се за хора, които много пиять. Срв.
въ обикн. говоръ д. цікна пия. И въ езика на стивастаритВ чок,
чдчж == ракия. Сбм. ХП,. 45; ХУІ. 867.

чуден прил., хубавъ, добъръ.

чужд с. м. реріѕ. — 2

чуль с. м. репіз. Алб. Шип момче до 14 години, любовникъ, #5ипе дЪто-
роденъ органъ на момче. Въ Дурацо #5 = Зин. Меу. Е. У. 449.

чърен с. м. барутъ. Ясно (Ш.). Й въ езика на стивастаритћ ижрниа ==
баруть. Сбм. ХП.. 45. Въ чешката „хантирка“ сетпа тъмна нощь,
бегпісі цигани, бегпо тъмно. Ягичъ, ор. с. 38.

чърно с. ср. кафе. Ясно. Й въ езика на прилЗискит® папуджии ижрно =
кафе. Сбм. ХП.. 36.

шат с. м. село, Алб. за? село; и рум. за! село. Меу. Кі. Ууб. 112.

широпбіка с. ж. керамида. Вж. съ єжщото значение и шупорка? Въ
тайния езикъ на дебђрскитђ и крушовскитБ зидари кьдрки = кера-
миди. Сбм. ХП,. 38, 41.

шекипбви с. мн. ч., арнаути. Алб. рок разбирамъ, ЗА грефа" албанець,
УКгревате, ЗКіріагке албанка, 8 ірегі, гег. ЗКорен? Албания, УАгрен! 1,
гег. ЗК ірєпізі албански, р нар. албански, $/'ре албански езикъ.
Глагола роњ е лат. ехсіріо слушамъ, чувамъ; ЗА грефаг соб. който
разбира. Меу. Кі. МБ. 411. $7рбй съ значение „разбирамъ“ срђ-
щаме и въ тайния езикъ на прил искитВ папуджии подъ формата
«чкьивам. Сбм. ХП,. 34.

шкьа с. м. човвкъ. У Ш. шкьаг е погрбшно, у Иречека шкьау трЪба
да се смћта като членувана форма. Алб. Ха (не 5/)им, както пише
Ш.) българинъ, схизматикъ гръкъ, отъ лат. заоиз робъ. Й рума-
нитђ наричать ѕс/ѓа/ българитЪ, заселени въ едно прћдградие на
Кронщадъ. Меу. Кі. Ур. 410. Ш. бблвжи, че и циганит$ означаватъ
българинъ съ 44$ (дазпг българка). Рум. циг. дФаз значи като брациг.
‘икьа мажъ, човбкь. Първоначалното значение на (аз обаче е роб».
Ст. инд. пали даса робъ. Срв. Мі. 710. УШ. 42. За шкьай българинъ
вж. и Милетичь, Дако-ромънитЪ, отд. отп. стр. 60—61.

шкрбта с. ж. вишка. У Меу. Её. МО. намираме ЗКуеіє само съ значение
на „пуст, уединенъ“, но споредъ г. Чилева 5Кге значи и „проклета“;
само това послвдно значение на алб. дума може да се доведе въ
свръзка съ вашка.

шкрбфа с. ж. съпруга (с. Ш.). Нгр. охрёра свиня, а споредъ г. Чилева
и „лоша баба“.

шкуртальа с. ж. палто. Споредъ г. Чилева алб. шкурт кжсо палто.
Рум. зсштегса джубе. У Меу. Её. \Үр. ненамираме тази дума.

шлљутини счофти Орта-Мезаръ въ Пловдивъ (с. Ш.) — ?

шпитйіа с. ж. каца, У Ш. и И. шлити. Оть гр. отіт.

шижлта гл. яде. Вж. кжрка и грувам. Тъмна дума. Оть алб. 5рейе Ла,
бърже ямъ? Меу. Еф. Уур. 144, 413 гълтамъ.. (с. Ш.).

28

шуле с. м. момче. Ш. прВдполага, че може би е въ свръзка съ алб. зи,
колъ, пржть. Споредъ мене по правдоподобно е думата да произлиза
отъ алб. 916%, зеГей младо ягънце, отъ тамъ и обикн. бълг. шиле.
ПрЪминаваньето на и въ у е познато явление въ българскитћ говори.

шуленища с. ср. мн. ч., двца. Вж. по-горб.

шума нар, прЪмного. Алб. Зите много, отъ лат. зиттиз. Меу. Еі. МО.
419. Въ ез. на босненскитВ Осаћани шумни добъръ. Ягичъ, ор. с. 25.

шумар с. м. хайдутинъ. Отъ шума = гора, т. е. който се скита по го-
рата. — Срв. и въ чешката „хантирка“ зит гора, и сръб. шума --
гора. Ягичъ, ор. с. 40.

шупбрка с. ж. керамида. —?

шутко с. ср. великдень. -- Оть вшутявамь се? Срв. плачко.

шђ%ткам гл. продавамъ. Алб. $е5 продавамъ, Збите продажба. Меу. Кі.
Үр. 402. Въ дюлгерския езикъ на Габ. щитосам, шитосувам --
продавамъ. Сбм. ХҮІ. 859.

П. Чалгхджийски езикъ.

Става вече 8 години, какъ Шишмановъ е отворилъ въ Ми-
нистерсвин Сборникъ отдвлъ и за тайнитв езици, и доклв по дру-
гит съсловни езици все се съобщаваше по нфщо, до сега никой
не се е обадилъ съ материлли по езика на музикантитб. Това
обстоятелство подтвърдява думитђ на съобщителя на моитБ мате-
рияли, г. Г. Хр. Гюлиметовъ, че чалгжджийскиятъ езикъ знаятъ дори
малцина отъ самитћ музиканти, защото, каже, е мжченъ и не вебки
има дарба да го научи. Та и той самъ можа да ми съобщи едва
88 думи, като ме увбряваше, че имало и други думи, но ги забо-
равилъ. Само въ „Приноса къмъ българскитВ тайни езици“ на
г. Гжбюва, за който говорихъ вече по-гор в, намБрихъ единъ списъкъ
отъ 113 думи отъ „цигуларски езикь. 1) Г-нь Гжбювъ подава своитЕ.
думи, съ малки изключения, безъ всЪкакви обяснения. Оть сравне-
нието, което направихъ между неговитЪ и моитђ материяли, оказва.
се, че тукъ имаме работа съ единъ и сжщь таенъ чалгжджийски
езикъ; и понеже споредъ г. Г. той се говорилъ отъ свирачитБ въ.
Прилфиљ, Битоля, Охридъ, Крушево, Велесъ, Скопие, и то не само
отъ българи, но и отъ свирачи отъ други народности, а пъкъ
г. Гюлиметовъ го е училъ и говорилъ между свирачи въ България,
можемъ да заключимъ, че въ България сжществува единъ едничъкъ.
таенъ чалгхджийски езикъ, общъ на всички свирачи, отъ която и да
е народность. Общи думи между моитђ материяли и тфзи на г. Г.
се оказаха 35, мои 53 не се срёщатъ у него, а негови 78 не се

1) Споредъ мене г. Гжбювъ неправилпо е поименувалъ този езикъ „вигуларски“,
понеже него не го говорятъ само цигулари, но изобщо музиканти.

29

намвриха у мене. Понеже г. Г. съобщава своитћ материяли безъ
всвкакви тълкувания, а пъкъ мене се удаде да обясня повече отъ
половината (60) негови думи, рБшихъ да напечатамъ неговит® ма-
терияли заедно съ моитЪ като общъ чалгжджийски езикъ. При
заетитв отъ него думи стои винаги знакътъ Г.

Оть изслвдванията, които направихъ върху общия материяль
(всичко 163 думи), се оказа, че повече оть половината сж цигански
(79), 34 турски, 9 новогръцки, 9 румжнски, 2 испан.-еврейски,
1 албанска и 1 българска. Неможахъ да изтълкувамъ 29, отъ които
и кои изглеждатъ пакъ да сж цигански, но у Миклошача!) неможахъ
да ги намбра, а другитВ, особно названията на тоноветђ и стру-
нить, ще да сж турски (арабски или персийски), които н кой добъръ
познавачъ на източнитБ езици би могълъ негли да изтълкува.

Между моитђ и на г. Гхбюва материяли се забЪл зва само
разлика въ ударението и въ н кои и други звукове, което се лесно
обяснява отъ обстоятелството, че неговитБ думи сж събирани отъ
лица — македонци, а моитВ отъ тракиецъ.

Вече отъ изброяваньето на т$зи чужди елементи въ чалгя-
джийския езикъ се вижда, че той не прилича на обикновенитЕ бъл-
гарски тайни говори, въ които видно мЪсто завзиматъ домашни думи
съ условно значение или пъкъ новообразувания. Въ чалгжджийския
езикъ, съ изключение само на д. збек = М, ср. левъ, нищо подобно
не намираме; тамъ е всичко чуждо. Дори обикновено и спреже-
нието и образуванието на думитБ не е българско, а турско; напр.:
аїналж, аїнасіз, аїнасьзлімма, дикис иттим ми и пр. Въ туй отно-
шение трБба да спомен — се заб бл зва малка разлика между
моит$ материяли и на г. Г.: у него спрежението е двойно, турско
и българско, на пр. чдризет не кради (соб. не прави кражба, отъ
чориз и зет), пенизетме неказвай (соб. неправи казванье, отъ
пениз и іетме), покрай му стдриф пёнис или ненизетисаг му
казахъ му. |

Като особность на този таенъ езикь трфба да се отбБлжи,
че съ помощьта на думата саркьфж, която означава дрЪха, и чийто
произходъ не ми е ясень, сьединена съ други чужди, се образувать
нови думи, на пр.: бьуйук саркәфж мустаци, гъугус саркфж цицки,
дермён съркафж часовникъ, думан-сзркаф гьрмещо оржжие, ка.опи-
съркаф сждь за вино, марифчй-съркаф униформена дреха, папел-
саркъфж книга, парнопи-сжркаф чаша за ракия, 2а6- саркофж

1) Оерег 912 Мипдагіеп опа Де У/апдегипоеп дег Хісеџпег Епгораѕ І--УПІ.
Пепквсъгеп 4. К. Акай. 4. УУлвчепзсраНеп, рһі.-һіве. Сјаззе. Ва. 21—23, 25--27.

30

уста и пр. За етимологията на думит вж. по-долу въ рЪчничето.
Подобно явление не ми е познато въ други тайни езици.

Много силниятъ цигански елементъ и по-слабиять турски въ
чалгжджийския езикъ се обяснява отъ обстоятелството, че въ на-
шиті музикантски трупи въ турско вр ме, па и сега, които уча-
ствувать на сватби и други народни тържества по градове и села,
първо мЪсто завзимать циганит Е, които обикновено добрі вла-
дБятъ и турски.!)

аврало с. ср. глупавъ, лудъ човЪкъ. Азрааото сега андре ке го ошла-
дисаат лудия ей сега ще го закарать (тикнатъ) витр (въ затвора).
(Г.). Изглежда да е циг. д., но у Микл. не я намђрихђ.

аврив нарђч.. вьнъ. Да се ошљандисаме йврик: по аіналлиіа іст за печис
да излЪземъ навънъ (защото) е по-хубаво за седевье (Г.). Циг.аєгі и
аз" вънъ. Мі. 210. УП. 172. Г. посочва само циг. аври.

а14к киризй с. м., хоро. Тур. ашк кракъ; к'иріш тетива (на лжка).

а14к саркъфж с. м. обуща. Тур. агак кракъ.

аіналж нар., хубаво. У Гжбюва изнаљива прилг. общ. р. и нарђч., добъръ,
хубавь; добро, хубаво; добрі. Амальйа гжник хубава (добра) жена.
Сбм. ХУІ. 871. Срв. тур. на огледало, агкалж прилагателно отъ ана.

аінасіз нар. лошо. У Г. фіінасже прилг. общ. р. и нарЪч., лошъ; лошо.
Тикното аіінасжс сжркаве ма сиромахътъ има лоши дрехи. Сбм.
ХУІ. 871. аїнасіз == тур. аіна+-съз безъ огледало.

аінасъзлёмма гл. пов. накл. не се закачай, не прави тъй (собств. недЪй
става лошъ). Тури повелит. отриц. форма отъ гл. аѓнасъзламак, а
той образуванъ отъ прил. аѓнасьз + част. ла.

алакадійсвам гл. взимамъ. Алакла вземи. Алаклаїсаф од чамутрото
чакито взехь оть зетя пари. (Г.). Тур. алмак хващамъ, взимамђ, по-
лучавамъ.

Андре 1) нарђч. вхтрЪ; 2) с. затворъ. Ке го ошлан \ісаат андре ще го
турять ватрћ (въ затвора). (Г.). Циг. ап е ватрі. Мі. 210. УП. 45.

арабан с. м., струната а на цигулка и лаута и изобщо тонътъ 4.

&епи гл. мълчи. спи бе мълчи бе! (Г.).

астакбе с. м. ракъ. Оть нгр. дотахбс морски ракъ.

атаха с. ж. пари. Срв. нгр. Фтохос безпариченъ интересъ, тбхос инте-
ресъ, полза, доход».

баалама прил. общ. р. глупавъ човЪкъ. Въ циган. бадато гръкъ. Мі.
Ліс. УП. 173.

баламур с. м. българинъ. Циг. фаїатого умал. отъ Баатд гръкъ. Вж.
прЪдната дума. Мі. Мо. УП. 173. У Г. баламур християнин»,
бьлгаринь, човћкъ. Балімурон го маризлфасаљлњ даціците тогозъ
българина го били турцитћ. Сбм. ХҮІ. 372.

барба с. ж. брада. Рум. бата брада.

') Интересна тема за нашитЪ специядисти по музика, да изсафдватъ влиянвето
на циганската и турска музика върху нашата.

31

баро с. ср. стопанка. Циг. Баго гол'Бмь, знатенъ. Мі. Ліс. УП. 175. У Г.
баро == богаташъ, господарь и голБмецъ. Сбм. ХУІ. 872. |
басма с. ж. дребни пари (Г.). Г. я тълкува отъ тур. басма печать,
отпечатъкъ, понеже парит носять върху си нЪкакъвъ отпечатъкъ.

бщаф с. м., сватба, бігавот сватбата. Некнижншо бщаф по-агналлиа.
беше: подіке чакато алаклаїнсавме изпрЪъдишната сватба бЪше по-
добра: повече пари взехме. Вж. Сбм. ХП,. 40 ба мома (Г.). Циг.
рідо, Бар, ргао сватба. Мі. Мо. УП. 179,

бишчие с. м. каша. У Г. печис 1) седенье, печизет седни (печис
ѓет); 2) продавница (бакалница, магазил), пбчизот; 3) каша. На
печис въ ЕЖЩИ, Печифчига който седи. Печифчигите од бигиво хората,
които сж (седъктъ, присжтствуватъ) на сватбата. Циг. Без седе, живђа..
Мі. 210. УП. 178.

ббриїа с. ж. невста, булка (Г.). Циг. 6071 невђста, млада жена, снаха..
Мі. Мо. УП. 181. У Г. неточно е посочено къмъ цит. бора.

бурун с. м. нось (турска дума). (Г.)

буруци с. м. мн. ч., мустаки, васи. Да му се сторам кжійс на буруците.
(Г.). Срв. циг. фиго гасталакь, тръненъ гжеталакъ. Мі. Ле. УП. 183..

бьулбьул с. м. часть отъ инструмента лаута. Тур. бьулбьул славей.

бьуіўк саркъфж с. м. мустаци. У Г. буруци = мустаки и вжеи. Сбм.
ХҮІ. 872. —Срв. тур. будумак растж, бьудук голЪмъ.

га гл., има.

гаджа с. ж. жена. Циг. дааѓа нециганка, съпруга. Мі. 210. УП. 211.

гаджик с. м., турчинъ. Циг. 94420 чужденецъ, нециганинъ, чов къ, съпругъ..
У руманскитБ цигани и съ значение на „румжнинъ“, у рускитЪ съ
значение на „русинъ“. Мі. в. УП. 211. — У Г. даджик =
турчинъ. Сбм. ХУ]. 872.

гангар с. м., кумъ.

гангармандуда с. ж. кума. За втората часть срв. тур. дуду дама.

гилибија с. ж. пісня. Туку праг гиљиби току п е (прави пВсни) (Г.).
Циг. 945 пЪеня, Ра мн. ч. 04 афата гл. пвя. У Г. неопрЪдБлено.
е посочено къмъ циг. гильабен.

гіник с. ж. жена. Аѓналлиѓа гъник хубава жена. (Г.). Г. я тълкува отъ.
нгр. уоуаїха. Срв. употрвбяната въ Т. Пазарджикъ, Пещера гонга.
господарка. |

гьу ус саркъфж с. ж., цицки. Тур. 9988, 90)й8 гарди.

даа с. ж. майка (Г.). Циг. аа), ае, а) майка. Мі. Ма. УП. 198. Й у
Г. циг. даг.

дат с. м. баща (Г.). Циг. Фад сжщо. Мі. Ме. УП. 198.

дериби саркъфж с. м. часовникъ. Срв. тур. деирмен воденица.

джамутро с. м. зеть, младоженецъ. Дат му зет на джамутрото баща.
е на зетя. (Г.) Циг. 42атиф"о зеть, шурей, деверь. М. Ме. УП.
207. Г. правилно е посочилъ циг. джамутро.

джига гл. німа. Вж. га има. Първата часть на тази дума е циг. отриц.
частица сі не. Мі. 219. УП. 189. И у Г. джига нЪма. Сбм. ХҮІ. 872.

джизлам с. м., бБганье. Джизлам вет или джизлам стбри се бЪгай! (Г.)..

32

джукел с. м. куче, джукле кученце. Дикис, джукело кье те абезеттиса
гледай, кучето ще те охапи (Г.). Правилно изтълкувано у Г. отъ
циг. д2ике!?, 2иК@ куче. Мі. 710. УП. 209.

джут с. м. евреинъ. Циг. «гий евреинъ. Мі. 210. УП. 209. Й у Г. пут,
също. Сбм. ХУІ. 872.

дине с. м. ройех. У Г. дис също. Сби. ХҮІ. 872. Оть нгр. бісхос?

дикие с. м. очи. Циг. коренъ аїк» виждамъ, гледамъ, грижа се, наблю-
давамъ. Мі. е. УП. 201. У Г. дикизи = очи, дќкис = гледанье.
Сбм. ХУІ. 872.

дикие иттим ми гл. видя ли? Вж. по-горб. У Г. дикисласам = видя.
Обм. ХУІ. 872. Иттим ми въпр. фор. отъ тур. итмам извърш-
вамъ, изпълнямъ.

дука с. м. репіз. Срв. циг. дийй юбодк, болка. Мі. 216. УП. 205. У. Г.
дукаф същ. Сбм. ХУІ. 872.

думапсъркаф с. м. гърмеща обружа (пушка, пищовъ, револверъ). (Г.).
Тур. думан димъ, пушекъ, мъгла.

дьудьўк с. м. кларине. Тур. дьудьук свирка.

заек с. м. половина сребър. левъ. Отъ заекь; срв. по-долу кањо куче и
сребъренъ левъ.

зеббк с. м., видъ хоро. Тур. зебек.

ивйч с. м. тонътъ а (?)

иджас с. м. струната а на цигулка и лаута и изобщо тонътъ а.

іаламур с. м. гръкъ. Циг. фајатогб умал. отъ Бато гръкъ. Вж. ба-
лалијр. Мі. 710. УП. 173.

іусвинй с. м. тонътъ с. Оть тур. /усек високъ, гусегини високиятъ.

кабнија трудна (тежка, непразна) жена. Кабнигата кье ошландиса чаво
трудната жена ще даде дЪте (ще роди). (Г.) Въ случая пб-правилно
е да се тълкува думата отъ циг. форма Жаби! Мі. Ле. УП. 235,
а не отъ камни, както прави Г.

кдіарто с. ср. Айлайо (Г.). Срв. циг. Ка" реп. Мі. Діє. УП. 231. Отъ
него навђрно и гл. кадисам ипо.

кдїдисам гл., їшішо. Да ти каїдисам дизот (Г.). Вж. кфарто.

калопие с. м. вино. Аінасжс зет калдпизо не е хубаво виното. (Г.). Ду-
мата е сложена отъ кало+-пис. Й въ двђтђ си съставни части тя е
циганска: каљ) черно+пис питие (вж. за тази д. по долу), т. е. черно
питие, въ противуположность на парнопис ракия или бЪло питие
(вж. по-долу). За циг. калб вж. Мі. Ліс. УП. 229. Тьлкуваньето на
калб отъ гръцки (хубаво, добро) у Г. е неприемливо.

калопйеъркаф с. м. сядь за вино: бъклица, бъчва, стъкленица и др.
(Г.). Думата е съставена отъ калопис+сжркаф.

жіньо с. ср. куче, сребъренъ левъ. Рум. сйне, сине, алб. Кет, Кеп, отъ
лат. сапіз. Меу. Кі. МБ. 222.

капис с. м. пиенье. Кье праме кіпис парнопис ще пиеме (ще правимъ
пиене) ракия. (Г.). Срв. циг. коренъ р) пия. Мі. Де. УШ. 44.

каптър гл. пов. накл., вземи. Тур. какмак заграбямъ, задигамъ.

касап с. м. видъ хоро. Тур. касаб месарь, касабе пищВлъ.

кафве с. м. часть отъ инструмента лаута. Тур. кафес клітка.

33

кедавнића с. ж. щегейлх. (Г.) Циг. гл. Кеічса, прич. Ке 46. танцувамъ,
играя, феи тегеїгіх, сйеЙ&4о, сћеПпаа: любовникь, любовница. Мі.
ће. УП. 236.

кирал с. м. сиренье. 4 шчо агнаљљига крал ехъ че хубаво сиренье!
(Г.). Оть циг. Кет сжщ. Мі. Ліс. УП. 234, а не отъ кирал, както
пише Г.

кириз с. м. тБлото на цигулката. У Г. кирис цигулка и свиренье.
Сбм. ХУІ. 873. Вж. кириш.

кириз делим гл. да свиримъ. Втората дума е турска повелителна форма
отъ ГЛ. демек допирамъ се, досЪгамъ се.

кириш с. м. цигулка. Тур. кириш тетива (на лжка).

киришчии с. м. мн. ч. цигулари. У Г. кирифчим цигуларь. Сбм.
ХҮІ. 873. | |

кбраф с. м. лошъ турчинъ. Даджикот іет кдраф, іймат думансжркаф,
джизљам стори се турчинътъ е лошъ човвкъ, има пищовъ, бЪгай.
Кораіїот. Мн. ч. кораї. (Г.).

кула с. ж. шегда (Г.). Циг. Кћи! ехсгешепќе. Мі. 419. УП. 238.

курт с. м. вълкъ (турска дума). (Г.).

кфійс с. м. 1) нужвикъ, 2) ходенье по вънъ (Г.). Срв. тур. каг бълванье.

кьучбк с. м. видъ хоро. Тур. къучек играчъ.

мангис с. м. пари. Циг. тапдг богатство, пари. Мі. Ліс. УШ. 11. —
У Г. мангис = пара. Сбм. ХҮІ. 873.

маризлајсвам гл. бия. Баламурот го маризлаисали даийците този
българинъ го били турцит%. (Г.). Вж. марис бой.

марис с. м., бой. (Г.). Циг. корень таг бия, воювамъ, бой. Мі. До. УШ.
11. Оть него и маризлойсвам бия, марифчиіа стражарь, марифчи-
сжркаф униформена (полицейска, военна) дреха, марифчица жена
на полицейски или воененћ.

марифчија с. м., стражарь, войникъ. Баро-марифчига полицейски приставъ,
околийски началникъ, градоначалникъ, офицеръ. (Г.). Вж. марис.

марифчи-ефркаф с. м. униформена (полицейска, военна) дреха. (Г.) Вж.
марис.

марифчица с. ж. жена на полицейски или воененъ. Али га дикислагса
марифчицата, се ошландиса андре, видЪ ли жената на войника
(жандарина), влЪзе ватр%. (Г.). Вж. марис.

масљраджија с. м. касапинъ, месарь (Г.). Вж. масъро.

идсъро с. ср. месо (Г.). Циг. таз месо. Мі. Ме. УШ. 11.

матис прил. м. р. пиянъ. Матизо пияниять. Дикиз даджико матиз іст
гледай турчина пиянъ е (Г.) Циг. тайод (таб) прил., пиянъ. Мі. 210.
УП]. 12. И Г. посочва циг. мато.

маче с. ср. риба, мн. ч. мачиньа. (Г.). Г. правилно посочва циг. мачо.
Вж. Мі. 210. ХПІ. 8 жасо риба.

мекарёсте нар%ч., все ми е едно, не искамъ да зная. (Г.). Дако-румжнска
дума (има и село Масагебц), идентична съ нашето макар», отъ нгр.
радо, раххо, раүар. Стас, Гіс. Цасо-гошапе 671.

мерко с. ср., магаре. Срв. алб. гег. тату покрай обикн. тадаг магаре.
Меу. Еб. МЫ. 253. И въ езика на брациговекитђ дюлгери марга
муле.

Сборникъ 1. на Б. К. Д. — П. 24

34

мингьён с. м. циганинъ. Срв. циг. тану желая, искажъ, моля, прося.
Мі. Мо. УШ. 9. И въ обикн. бълг. говоръ манго — циганинъ. У
Г. минсан сащ. Сбм. ХУІ. 873.

ийнджа с. ж. ушуа (Г.) Циг. таг, мн. ч. — б същ. Мі, Я. УШ. 14.

муин с. м. конь. У Г. мацін сжщо. Сби. ХҮІ, 873. ·

мурафее с. м. бръсненье. Се сториф мурафес обрьснахь се. (Г.). Циг.
титата, тогаза, титаза чистя, тървамъ; тигазаза, титатвта
бръена. Мі. 710. УШ. 17. — И Г. посочва циг. муравиф обръснахъ.

мурт с. м. смърть. Мурт се стдри умрћ. № шчо инёллиа баламур ее
стдри мурт ей че добъръ българинъ (човћкъ) умр%! (Г.) Циг. прил.
тигі, тегіб умріль, изгасналь. Мі. Ло. УП]. 13, 18.

муруплу с. м. попъ. Срв. у Г. мўрт - смърть. Сбм. ХУІ. 873. Пит.
тит прил., умрБлъ, изгасналъ. Мі. Ле. УШ. 18.

нёнго с. м. 1) сиромахђ, 2) кжсь човЪкъ. (Г.) Г. правилно посочва циг.
нангд голъ. Вж. и Мі. ле. УШ. 20.

невё с. ж., струната е на цигулка.

нӧви с. м. зеть, невЪста. Срв. нгр. убфу невћета. '

ошлан гл. повел. накл., ела, вземи, дай ми и съ много други значения.
У Г. ошландисвам == давамъ, закарвамъ, излизамъ, раждамъ, влизамъ,
донасямъ, отивамъ и пр. Смб. ХҮІ. 873.

ошландЪр гл. пов. накл., дай.

ошбр с. ж., ушуа.

пандбла с. ж. дааре. У Г. биндера - дайре. Сбм. ХУІ. 872. Срв. тур.
пандура китара.

пани с. ср. вода (Г). Г. правилно посочва циг. пани също. Вж. и №.
По. УП. 29.

папарбнка с. ж. езикъ. Въ нгр. кахарбуо макъ. Не ми е ясно сближе-
нието. Може би червенината?

папбл керищеей с. м. учитель. Вж. слід. дума.

папёл саркъфж с. ж., книга. У Г. само питељле -- книга. Сби. ХУІ. 873.
Оть испански рареї книга.

парниїа с. ж. бЪла меджидия. (Г.). Срв. циг. рагпо біль; у рум. циг.
рагпо сиренье, у бесар. циг. рило снЪгъ, и пр. поименувани тъй
все поради бЪлата боя на прЗдметитЪ. Мі. 71°. УШ. 30, 31.

парнопис с. м. ракия. (Г.). Думата въ сљетавнитћ си части е циганска,
отъ ратпо бль, рі пия == бЪло питие (за пис вж. по-горђ), въ про-
тивуположность на кеілопис вино (черно питие) Мі. До. ҮП. 30, 45.
Познато е, че ракията смЪсена съ вода, става ббла. Тълкуваньето
у Г. на парно отъ паренье, пара, варенье не търпи критика.

парнописъркаф с. м. чаша, стъкленица и др. сждове за ракия, мн. ч.
парноппсмраве. Отдвлно сжркаф значи дреха. (Г.). Вж. парнопис.

патакое с. м. четвъртъ бЪло меджидие. (Г.). Срв. по-горф @таха пари.

патее с. м. тегда. У Г. пачос ушуа.

патици с. ж. мн. ч. обуща. Въ с. Конопчие, Чирпанско, пжтЖци каз-
вать на вехти подпетени обуща: човвкъ като върви съ тбхь, тб
били викали (издавали шумъ) патак, патак! (Г.) Думата е дако-рум.
ріїйй подметка (гьонь) на дървени обуща отъ нгр. летос, татобуа
стъпало, подметка (гьонъ). Сібас, Рісі. Часо-гошапе, 685.

35

патйфчиіа с. м. обущарь (Г.). Вж. патици.

пчоє с. м. ушуа (Г.). |

бие с. ср. перото, съ което се дрънка на инструмента. лаута. Въ рум.,
итал. и другитћ ром. езици реппа перо.

пбнелик с. м. Часть отъ инструмента лаута, мЕстото, діло се дрьнка
сь перото. Вж. пене.

пенизеттисван гл. казвамъ, говоря. Пенізійне не казвай, не говори.
Пенизеттисав му казахь му, говорихъ му. (Г.). Вж. пенис.

шбнис с. м. казванье. Му стдриф пбнис казахъ му. Не праг му пбнис
за чакато не му говори за пари. (Г.). Циг. рљеп казвамъ. Мі. 710.
УПІ. 39.

ибныа с. ж. сестра. На иамупрото пенъга му на зетя сестра му. (Г.).

со Диг. рћеп, мн. ч. рћепа сестра. Мі. Де. ҮШ. 39. И Г. посочва
циг. пен.

пинзан прил. пиянъ. Циг. рі пин. Мі. 716. УШ. 45. У Г. пиздана връч-
марница, механа. Сбм. ХУЇ. 874. |

пийс с. м. вино. Вж. прЪдната дума. У Г. тис пиево, пиенье. но
ХУІ. 874.

линго с. м. кривъ (куцъ) човђељ. Ако не беше пйнго чертінчето, по-
азналљига къе беше ако да не бЪше момичето куцо, по-хубаво щћше
да е. (Г.). Циг. кор. рћад чупя, ратдб, батоб куць, кривъ. Мі. а.
УНІ. 36. И Г. посочва циг. бангд.

зинйе с. м. пћние. Вж. пенис казванье. |

полур с. м. грошъ. Циг. рой златна монета. Мі. 718. үш. 38. У Г.

_ тијгур саицо. Сбм. ХҮІ. 874.

прал с. м. братъ. Лралойте му братята му (Г) Циг. фа! брать Мі.
718. ҮШ. 41.

ара” с. ж. баба; пуршата печифчёата свекървата; уро с. м., дДЪртъ
човвкъ. (Г.). Циг. рћитб прил., старъ; рћитћ стара жена. Мі 710.
ҮШ. 43. И Г. посочва циг. пурд и пури.

рас с. м., струната 9 на цигулка и лаута и изобщо тонътъ 7.

раша! с. м. попъ. Рашаїот праг гилиби попътъ п%е. (Г.). Циг. таза)
попь, учитель. Мі. Хо. ҮШ. 54. И Г. посочва циг. раш.

ръндза с. ж. черва (Г.). Рум. гапза стомахъ.

«дик с. м. фесъ, шайка, калпакъ, капела (изобщо всичко, Назначено за
носенье на главата като обл%кло). (Г.). Циг. зв®, вой: фесъ, гр.
сх. Мі. /іс. УІН. 66. Г. не точно посочва циг. стаді.

«бвиє с. м. спанье. Праїн сдвис спи. (Г.). Циг. 50% спя. Мі. о. УП. 65.
Е. неправилно посочва циг. д. сдьеі, която значи клетва.

сузак с. м. спанье. Оть тур. сус тихо, мълчанье?

суз&к иттим ми гл. спа ли? (Собствено направи ли спанье ?) Тур.

етмек правя.

съркавджиа с. м. шивачъ (Г.). Вж. съркаф.

«Ъркаф с. м. дреха. Дінасже сжркаве лоши дрехи. РР, длакла
бандерата, стдри му пениз на джамутрото да ошландиса чакато.
дти на сжркавете 09 боршата напраївме кйрис, дацреджио ! вземи
дайрето, кажи на зетя да даде пери че свирихме на дрехитъ на
булката (на чеиза). (Г.).

24“

36

тарӣ с. ж. ракия. Срв. първата часть на думата пирнопис == ракия. —

тарикатче с. ср. чалгаджийски. Тарикатче чакзрма сън знаешъ ли ци-
гуларски. У Г. туджарски цигуларски. Сбм. ХҮІ. 874.

татто с. ср. Фіаггреа. У Г. тото == кафе, татоджиза кафеджия. Сбм.
ХУІ. 874. Срв. циг. #0 горещь. Мі. Ме. УШ. 76.

тикно 1) с. м. сиромахъ. 2) прил., малъкъ. (Г.) Циг. Као малькь. Мі.
То. УШ. 82. Г. посочва циг. цикно, която е собствено рум. и
сръб. форма.

тбибола с. ж. лаута. Може би отъ перс. гатђоћг цитара, общо раз-
пространена дума въ всички речи европ. езици; или отъ араб.
гроибои! тамбура; въ сръб. дамбулхана турска музика. СШас, рісі.
Пасо-тошапе, 624.

туджар с. м. чловЪкъ. У Г. туджарски цигуларски. Сбм. ХУ]. 874. —
Тру. туджар търговецъ.

туджар хаваеж с. ж., видъ хоро. Тур. хава въздухъ и мелодия.

тўіало с. ср. тютюнъ. Ошлан гедно тугало дай единъ тютюн». (Г.). Циг..
ис, Фи, пол. циг. бирао тютюн». Мі. 210. ҮШ. 81.

тьульумен с. м., скхсанъ циганинъ. (Г.).

упре нарЪч., горЪ (Г.). Г. посочва циг. упре, която азь неможахъ да.
намђра у Миклошича.

факатура с. ж., глава.

френксъркаф с. м. опънати (панталонски, френски, европски) дрехи..
(Г.). Вж. сжркаф. Френк тур. французски.

хабб с. ср. хлЪбъ. Циг. спа ямъ. Мі. Мо. УП. 217. И въ алб. Ра ямъ..
Меу. Кі. УЪ. 144. Думата е староинд. Алаа. У П. К. Габювь-
абе == хлћбђ, абеджига = хлЪбарь, гостилничарь. Сбм. ХҮІ. 871.

хабб еделим гл. да ядемъ. Тур. гемек ямъ. Повел. форма.

хабб иттим гл. яде ли? У П. К. Гжбювъ абезеттисвам = ямъ и охаля;.
абезетме не яжь. Сбм. ХҮІ. 871.

хабб саркъфж с. м., уста. У Габ. аббсжркаф == лъжица, вилушка и др.
потрђбни ствари при яденье. Сбм. ХУІ. 871.

хаджем с. м. тонътъ |.

хамато с. ж. ушуа. Отъ нгр. уаибе сойшш 2

хБузам с. м. тонътъ Й.

чаі с. м. момиче. Циг. саро, сад, бо дЪте, Са), Се) дъщеря. Мі. Мо. УП..
188. У Г. чаво == дЪте, мн. ч. чавина, черпан == момиче. Сбм. ХУЇ. 875.

чакато с. ср. пари. Алакла чакато вземи пари. Джига зет чакато ба-
ламур нЪма пари човЪБкътъ (Г.).

чакъриа сън гл. знаешъ ли? У Г. чактисвам = продумвамъ, разби--
рамъ, зная. Сбм. ХҮІ. 875. Срв. тур. чагърмак викамь, пћа.

чивилик с. м. часть отъ инструмента лаута. Тур. чиви клинецђ, спица,
гвоздей.

чиргђа с. ж. струната с на лаута и изобщо тонътъ с.

чбрие с. м. кражба. (Г.). Циг. Со” крадецъ, согірє кражба, йогата крадж.
Мі. Дір. УП. 194. Г. посочва неточно циг. чораф.

чоризеттисвам гл. крадх, открадвамъ. Чоризеттисаг (или чбризет) от-
крадни. Чоризет парнописаркава, ошландиса му го на бандереджи-
гата за на печис открадни тая стъкленица (разбира се, която е:

37

съ ракия), дай я на дайреджията за къщи (да. Я имаме, да си тръба
нем). (Г.). Вж. «брис.

чбраїбе с. ср., св мето, което изтича отъ репів'а. (Г.). Цит. бог сипа, на-
ливамъ, пикая, согагбе сипванье, каливанье. Мі, 216. УП. 194. Г. казва,
че циг. чорагбе означавало било течность отъ жената.

чумис с. м., цалувамъ (Г.). Циг. ситі, биті цалувка. Мі. 216. УП. 196.

чурук с. м. ножъ, сабя, ятаганъ. (Г.). Циг. биті, Согі ножъ. Мі 218. м

17 197. И Г. посочва циг. чурі. у

ширтд с. ср., видъ хоро. Нгр. порта клатенье, 17 |

Добавка.

Когато статията ми бБше вече наредена, попадна ми на раці
сръбското етнографично списание „КарафиН“ год. П, брой 8 и 9,
дБто редакторъть му Тих. Р. Джорджевичъ. съобщава. на стр. 156
и сл. бблбжки за тайнитБ езици въ Алексанацъ. Тфзи. бЪлБжки
обемать материяли 1. по мутафчийския или грьнчарския или тер-
зийския езикъ, 2. по дюлгерския езикъ, 3. „по гегавачкия езикь, 4.
по говора „преко ]език“ и 5. по пословечкия езикъ. Мене ме ИН-
тересуваха материялитБ по дюлгерския езикъ, на който се и спрвхъ,
и за мое очудванье видБхъ, че той не е нЪкакъвъ сръбски таенъ
езикъ, а чисто български, защото, както казва самъ събирачътъ
(стр. 162), материялитБ му съобщилъ нЪкой си Димитръ Станковичћ,
дюлгеринъ, родомъ отъ Крушево въ. Македония, който сега ав
отъ. занаята си въ Алексанацъ. Дюлгерския занаять е училъ въ
Бълградъ и Нишъ отъ майстори изъ Крушево, Прилбпъ, Битоля и
Охридъ, па заедно съ заналта е научиль отъ тЪхъ и дюлгерски»
езикъ. Й да не бЪше ни съобщилъ г. Джорджевичъ тфзи свЪдБния,
членуваниті форми кркачката, ман укото, що срБщаме въ този
езикъ, ясно ни показватъ, че той е български таенъ. езикъ. “5

Тъй като списанието „Карађић“ не е разпространено у насъ,
азъ рБшихъ ла запозная българския читатель съ материллитђ по
дюлгерския езикъ, които Джорджевичъ съобщава безъ всБкакви ко-
ментариц, като прибавихъ къмъ тБхъ свои бБлЪжки и тълкувания.

Отъ сравнението, що направихь между този таенъ дюлгерски
езикъ и брациговекиять мещровски, излиза, че първиятъ е много па
богатъ съ домашни елементи, защото отъ 84 думи — 46 сх отъ
домашенъ произходъ (вовообразувания. или пъкъ. обикновени думи
сь друго значение), а отъ останалитђ 38 думи — 10 сх цигански,
9 албански, 8 турски, 3 румжнски, 2. гръцки, 1 итал. и 10 оставать
неясни; поне на: мене. Нови думи, непознати въ-до сега: обнарод-

38

ванитћ мзтерияли по българсвитъ тайни езици и спедиялно по
дюлгерския таенъ езикъ отъ едни и сжщи м%ста, се оказаха 10,
а туй показва, че отдБлни лица или отдвлни малки групи отъ
еднакъвъ занаятъ постоянно образувать нови думи, тъй че и тай-
нитЪ езици не осраватр едни и сжщи, а се промфнять и развивать.

апсика прил., добра, ансико добро. И въ езика на прихіцекиті пацуджии.
и дебърскит зидари фисико добрі, (син харенљ, честенъ, Въ дюлг.
ез. на Гжб. сжщо «іпсик добъръ, хубавъ. Сбм. ХП.. 34, 37; ХҮІ. —
ХҮП. 845. — 2

белач с. м. варь. Срв. у мене белчо.

белачка с. ж. ракия. Срв. у мене д6лчо.

блеіач с. м., българинъ, овенъ. Въ дюлгерския ез. на Гжб. блекаче агне,

7 въ тайния ез. на дебърекитВ зидари блекачки овци, въ стивастар-
ския ез. бледйло овца. Сбм. ХП,. 87, 41; ХУІ. 845.

блекачка с. ж. овца. Вж. блеіач. И двЪтВ звукоподражателни думи.

боски с. мн. ч., цици. Обикновена бълг, д.

бошкач с. м. майсторъ. И въ тайния ез. на дебђрскитђ и крущевски.

_ зидари бфикач майсторь. Въ дюлг. ез. на Гжб. бошкачки майсторсри.

Сби. ХЦ,. 37, 40; ХУІ. 846. — 2 | | |

ваізе с. ср. момиче. И въ езика на дебърскитЪ и крушевски зидари ваза
щерка, озиче мома. Сбм. ХП.. 37, 40. Алб. пасе момиче. Меу. Кі.
ҮЪ, 464.

влечачки с. мн. ч. дрехи. Оть влёкх, отъ дБто и облЬкло, облачамъ-

гледач с. м. прозорецъ. Ясна. | е ми

горовинье, гуронье с. ср. дърво. Й въ тайния ез. на крушевскитЪ зи-

с дари гурдвинче дърво, въ дюлг. ез. на Гжб. горбінче дръвце. Гжб..

произвежда отъ гора. Ш. посочва на горун видъ дъбъ, граница и пр.
Сбм. ХП.. 40, ХУТ—ХУП. 846.

гурадва с. ж. рака, нога. И въ ез. на дебђрскитћ зидари гўралкьи ноз$,
Въ ез. на крушевењитђ зидари гуралка рака, въ Дюлг. ез. на Гжб.
гурачка, гурдін, гурденка кракь, нога. Сбм. ХП.. 37, 40; ХУТ—ХУП.
846. Циг. дег, дй’, јаг бедро, кракъ. Мі. 210. УП. 213. Срв. азиат.
диг кракь. Рой 2. 162. Оть тувъ и гл. гурам ида и давамь, т. е.
туй, що се върши съ крака и раці.

гррам гл, ида. Въ ев. на прилбискитћ папуджии гурам давамъ, въ ез.
на дебърскитЬ зидари гурам нося, давамъ, на крушевскитђ зидари
гўраі(д0-) дойди, отгураг иди, въ дюлг. ез. на Гхб. гурам ида, вървя,
отивамъ. Сбм. ХП.. 34, 87, 40; ХУП.—ХУП. 846. Вж. гўралка. |

џаџе с. ср. дВте. Срв. У мене дьаленце.

дикльам гл. търся. Въ езика на дебърекитВ зидари дикльам искамъ, въ
дюлг. езикь на Гжб. дикльач просякъ. Сбм. ХП.. 37; ХУЈ—ХУП.
847. Срв. алб. 240" откривамъ, намирамъ, взимамъ. Меу. КЕ. МО. 67.

долга с. ж. надница. Оть дългъ, дебйши, Зећша 2 = і

дреконьа с. ж. дъска. Срв. у мене драса. | |

жилка с. ж. работа. Апсика жилка добра работа. Въ ез. на прилЪп-
скитб папуджии жилам работя, въ ез. на дебърскитћ зидари жили-

39.

венье работа, жилавина, въ дюлг. ез. на Габ. жилка работа, жилам
работя, Сбм. ХИ.. 34, 38; ХУГ—ХУП. 847.

жилкам гл. правя. Каво жилкаш какво правишъ. Вж. жилки.

калосам гл. ямъ. Догурете да калосаме елате да ядемъ. Срв. и въ ез.
на прил иекитВ цапуджни калосуам амъ, калосуанье яденье, калос
хлЪбъ, въ ез. на крушевскитђ зидари калосник хлЪбъ, въ стива-
старекия ез. калос хлЪбъ. Сбм. ХПИ». 35, 41, 43. Отъ алб. /аѓ жи-
тень клась? Мет. ЕК. МЪ. 168.

калосник с. м, ялЪбъ. Вж. калосам. |

кевам гл. имамъ. Кевашљ ли? имащь ли. И въ дюлг. ез. на Гжб. кевам
имамђ. — 2

киели се гл., ядосва се. Не кисли се не се ядосвай. Срв. у мене кисилина.

киталник с. м. нужникъ. Й въ дюлг. ез. на Гжб. кипанье, китогине,
китоїннче Зегсиз. Сбм. ХУГ—ХУП. 849. Срв. алб. КИ, 5 вадя,
изваждамъ вънъ, произвеждамљ. Меу. КЕ. Ур. 228.

қлимчарқа с. ж. ваша. И въ ез. на дебљрекитђ зидари клинчармица
ваша, клинчам обитавамъ нЪкоя къща, въ ез. на крушевскитћ зи-
дари клинка къща, въ дюлг. ез. на Гжб. се сръщатъ скщитЪ форми.
Сбм, ХП. 38, 41; ХУГ-—-ХУЦ. 849. 850.

клоподач с. м. часовникь. Єрв. въ обикн, говоръ кломам чукамъ, кло-
потар, клопатя звьнець, Геровь, Р5чникъ, Вж. у нене клъфкач.

котоман с. м., човЪ къ. И въ езика на прилћлскитћ папуджии котоман
год медь, ецитропъ, въ ез. на дебърскит зидари котоман чорбаджия,
богаташъ. Сбм. ХЦ, 34, 38. Оть цуг. обо този и талих чевЪкъ?
Мі, 210. УП, 243, ХПІ 10.

котоманка с. ж. жена.

кркачката с. ж. кокошка, стомна. Й въ езика на дебърекитЪ зидари
кжркачка кокошка. Сбм. ХП,. 36. Звукоподражателна д.

кртач, кртачка с. м. и ж., свиня. И въ. ез, на дебърскит и врушевекить
зидари кжртач, кжртаче свиня, прасе, въ дюлг. ез. на Гжб. каре
тачка свиня, кжртале прасе. Сбм. ХП,. 38, 41; ХУЇ--ХУП. 851.
Оть кърмя.

куталено нар. гьотура, едно. на, друго. Апснко куталено добрЪ е па-
зарено, добрћ спогодено. Въ, ез, на дебърскитЬ зидари кфинуа.м
пазарявамъ. Сбм. ХП,. 38.

ладна с. ж. кафене. Гуре у ладна иди. въ кафенето. Вж. у мене.

дајач с. м. куче. И. въ ез. на крушевскитђ зидари лаєаче со, въ дюлг.
ез. на Габ. лаѓач. Сбм. ХЏа. 41; ХУІ--ХУП, 851.

летаче с. ср. птица. Отъ лета.

летерка с, ж. банка, сарафчийница, Оть гр. Лелтду, Лертбу дребна пара.
И въ, дако-рум. (1 дребна сребърна. или златна пара. Сібас, ПГісі..
Часо-гош.. 668..

льутачка с. ж. чушка. Вж. у мене љут.

наџарка с. ж. тухла. Въ обикн, говоръ маджарка австрийска жълтица.,
Геровь, рбчникђ.

манук с. м. човвкъ. Вж. у мене.

манука с. ж. жена.

манукото с. ср. домакинъ, господарь.

40

мануче с. ср., син».

мерач с. м. метъръ, день. Въ ез. на крушевекитћ зидари мёрач день,
въ дюлг. ез. на Гжб. мерач аршинъ. Отъ мњря. · Сбм. ХП. 415
ХУ1--ХУП. 853.

метла с. ж. брада. Въ драндарския ез. у Гжб. метла ущуа. Ясно. Сви.
ХҮІ - хуп. 864.

миженье с. ср. спанье. И въ либяховския стивастарски ез. мижж спя,
въ дюлг. ез. на Гжб. мижаво око. Сбм. ХП.. 44; ХУТ--ХУП. 853.
И въ дако-рум. тірезс спя. СЩас, Ос. Фасо-гот. 195.

мижерка с. ж. стая, т. е. мЪстото дћто се спи. Срв. по горб мижење
спанье. |

мркач с. м. нощь. Въ дюлг. ез. на Габ. мҳрка вечери, Сбм. ХУТ--ХУП.
858. Отъ мръква се. у

мрко с. ср. кафе. И въ тайния ез. на дебђрскитћ зидари мжрко кафе,
мжркаджша кафеджия; въ дюлгер. ез. на Гжб. муркес. арапинт.
Сбм. ХП,. 38; ХУГ—ХУП. 835. Срв. у Герова, РБчникъ мръкъ,4,-6
черникавь, мургавъ. Й серб. мрк = черенъ. Срв. у мене черно

мрсен с. м. турчинъ, богатъ. Въ тайния ез. на дебљрекитћ зидари мжрс-
ната турчинъ, на крушевскитБ зидари млрснак, тъй и въ дюлг. ез.
на Гъб. Сбм. ХП.. 38, 41; ХУГ—_ХУП. 854. Оть мърся = блажа,
не пазя пости, въ противоположность на посен сърбинъ, християнинъ.

одгурам гл. отивамъ. Вж. гурак. `` | -

опльескам Гл. бия. Гуре че те опљеска бЪгай ще те бие. · Срв. въ
либяховския стивастарски ез. пљукало пушка, въ дюлг. ез. на Габ.
пљускарец пищовъ. Сбм. ХП.. 44; ХУІ.--ХУП. 855. „отъ плескамь.

опльесканье с. ср., градъ, битка. Вж. по-горћ.

опоркан прил., пиянъ. Вж. поркам. а |

певач с. м. попъ и пћтелљ. Ясно. | |

пилави с. мн. ч., пари. Вж. у мене.

пирговец с. м. циганинъ. Вж. у мене пира.

пирговка с. ж., циганка.

поркам гл. пия. //0 порка? що пие. Напоркал се напиль се. И въ
ез. на дебђрскитћ зидари, както и въ дюлг. ез. на Габ. пдркам
пия. Сбм. ХП,. 39; ХУП.—ХУ1. 555. Оть рум. роге свиня. Срв. фра-
зата: пиянъ като свиня. |

посан с. м. сърбинъ. Вж. у мене.

прелевач с. м. прЪдприемачъ. Въ ез. на прилЗискитЪ папуджии левам
присмамъ, въ дюлг. ез. на Гжб. левам вземамъ, краля. Сбм. ХП».
35; ХУІ--ХУП. 851. Ш. сочи циг. фа. Мі. 219. УШ. 3. Гр. Ао.
Може обаче да се мисли и на итал. Югаге вдигамъ, вземамъ. |

пупуньак с. м. грош». дикља да му тапосаме пет пупуньци търси
го да му дадемъ петь гроша. Въ ез: на дебърскитЪ зидари пупунец
німець, п/пунци пари, въ дюлг. ез. на Гжб. п упунец грош, 20 ст. зн!

раїко с. ‘ер., слънце: Вж. у мене. ага.

рашлъе с. м., попъ. И въ ез. на _ дебърскитЕ зидари решде, рашлевци
попъ,-ове, въ ез. на крушевскитЪ зидари рифае свещеникъ, въ дюлг:
ез. на Гжб. риїшле попъ. Сбм. ХП,. 39, 41: ХУХІ--ХУП. 837. Циг.
га а) попъ, свещеникъ. Мі. до. УТ. 54. ж и. 5

41

ржач с. м. конь. Въ ез. на дебљрскитћ и крушевскитћ зидари жрзач,
жрзжи ежщо, въ дюлг. ез. на Габ. жржач, жрзач сжщо. Сбм. ХЦ,.
39, 41; ХУГ—ХУП. 860. Стбъл. ръзатн, рус. ржать, срб. рзати и пр.

ржачка с. ж., кобила.

рикач с. м. воль. Въ дюлг. ез. на крушевскитЬ зидари рикаче магаре,
въ дюлг. ез. на Габ. рикачка крава. Сбм. ХП.. 41; ХУ1--ХУП.
837. Стбъл. р’ыкатн, рус. рикать, рычать, ср. рикати и пр.

рикачка с. ж. крава. Вж. по-гор%.

росковци с. м. камъкъ. Въ дебърския дюлг. ез. росдмини камънье, въ
крушевския рдсковец къмъкъ, въ дюлг. ез. на Гжб. росман камъкъ.
Сбм. ХП.. 39, 41; ХУ1-ХУП. 857. —?

«ветачка с. ж. черква, недбля. Въ ез. на дебљрскитћ и крушевскитВ
зидари светица черква, въ дюлг. ез. на Гжб. светица неділя. Сбм.
ХЦ,. 39, 41; ХУГ—ХУП. 857.

седачка с. ж. столъ, пейка.

ситна с. ж. пЪсъкъ, соль, брашно. Въ дюлг. ез. на Габ. ситна пЪсъкъ
Сбм. ХУЇ.--ХУП. 857. Вж. у мене дребна.

«кивалки с. м. н. ч., очи. Въ крушевския дюлг. ез. скъйвало око, скъйва?
гледай, въ дюлг. ез. на Гжб. скивна гледамъ, видя. Ш. посочва д.
чкьйвам гледамъ въ прилЪпския папуджийски ез., която произвежда
отъ алб. «Ади гледамъ. Азъ мисля, че скивалки трЪбва да пройз-
веждаме отъ стбъл. гл. къжатн, нбъл. скимна. Сбм. ХП.. 36, 41;
ХУ1.—ХУИ. 857.

«лушач с. м., ухо.

спевам гл. говоря. И въ езика на дебђрскитђ и крушевскитВ зидари
спбвам казвамь. Сбм. ХП.. 39, 41.

тапосам гл. давамъ. Гапоса ми кркачката що кева туниа дай ми
стомната, която има вода. И въ ез. на дебљрскитћ зидари тапо-
суам давамъ, въ дюлг. ез. на Гжб. тапосам сжшо. Сбм. ХП.. 39;
ХУЇ--ХУП. 858. Ш. правилно посочва тур. тави.

тркальац с. м. сребъренъ левъ. Срв. въ дюлг. ез. на Габ. тржклъдви
картофи. Смб. ХУГ—ХУП. 859. Оть търкалям».

тркальачка с. ж. кола. Вж. у мене таркалестаджига.

тркач с. м., конь. Срв. въ рум. заетата отъ маджаритЪ дума ис пъстъръ,
все -всай са! пъстъръ конь.

тунца с. ж., вода. Вж. у мене гурдана.

утар с. м. дуваръ, зидъ. — 7

утач с. м. кладенецъ. — 2

ушачка с. ж. врата. Не ми е ясна връзката съ ухо. Срв. въ ез. на при-
лЂискитћ пъпуджии филинкьи обуша. Сбм. ХП,. 36. Вж. у мене
ушато.

црвена, црвенка с. ж., керамида.

чадалник с. м. тютюнъ. И въ ез. на крушевекитЬ зидари и въ дюлг.
ез. на Гжб. чадалник сжщо. Сбм. ХП.. 41; ХУ1--ХУП. 832. Отъ
чадь ДИМ».

шоре с. ср. вино. И въ ез. на прилфискитћ папуджии шоре сжщо. Сбм.
ХП.. 36. Ш. я тълкува отъ тур. шира, шарапь.